4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София 15.08.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ т.о. в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. д. N 1 112/2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ПП „З. П. – Б. зелени” [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Н. М. срещу въззивно определение № 329 от 10.02.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 423/2014 г. Със същото е потвърдено определение № 6 322 от 14.11.2013 г. на СГС по ф. д. № 80 278/2009 г. (стар № 278), с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения и решения на Върховен касационен съд – Наказателна колегия и Гражданска колегия, определения на ОС [населено място] и СГС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по ф. д. № 80 278/2009 г. (стар № 278) по описа на Софийски градски съд е образувано по молба от ПП „З. П. – Б. зелени” [населено място], с искане за установяване, че: „на 28.08.2009 г. при спазване на всички нормативно установени изисквания на Закон за политическите партии, на Устава на партията и на останала действаща нормативна уредба се проведе Петия /извънреден/ конгрес на ПП „З. П. – Б. зелени” , който е приел съответните решения /посочени в молбата/ и че същите подлежат на вписване по реда на чл. 17, ал. 1,т.8 от ЗПП и следва да бъдат вписани в регистъра на политическите партии при СГС”. С определение от 14.11.2011 г. съдът е прекратил производството, поради недопустимост на предявения иск, тъй като съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК исковете за установяване на факти извън случаите изрично предвидени в закона са недопустими. Този съдебен акт е потвърден от Апелативен съд [населено място] с определение № 329 от 10.02.2014 г. по ч. гр. д. № 423/2014 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно указанията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход и по отношение на който е налице някое от основанията предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед въприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен с обжалваното решение. Върховният съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може да го уточни и конкретизира. В случая, посочените изисквания не са спазени.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че от поставените в жалбата многобройни въпроси, направени оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното определение, поради противоречието му с националното и европейското законодателство, релевантен в конкретния случай е единствено въпросът свързан с допустимостта на предявения иск по чл. 124, ал. 4, изр. 2-ро ГПК за установяване на факти за проведен конгрес и приети решения на политическа партия съгласно закона за политическите партии.
По отношение на така поставения въпрос, обаче, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2-ро ГПК е аналогична на чл. 97, ал. 3, изр. 2 от отменения ГПК от 1952 г. По приложението на посочената норма има трайно установена и непротиворечива практика на ВКС, според която само в предвидените от закона случаи могат да се разглеждат установителни искове за факти с правно значение. И тъй като в конкретния случай, законът не предвижда възможност за предявяване на самостоятелен иск за установяване на посочените от ищеца факти относно провеждането на Петия /извънреден/ конгрес на ПП „З. П. – Б. зелени”, приемането на съответните решения /посочени в молбата/ и последващото им вписване в регистъра на политическите партии при СГС, предявеният от жалбоподателя иск на това основание се явява недопустим. В този смисъл са и: определение № 337 от 06.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 317/2011 г. на І ГО; определение № 191 от 16.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 91/2010 г. на ІV ГО, определение № 164 от 04.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 955/2010 г. на ІІ ТО, определение № 1 104 от 07.12.2012 г. по ч. т.д. № 24/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 1 101 от 06.12.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по ч. т. д. № 499/2012 г. и др. постановени по реда на новия ГПК. Обжалваното определение е в съответствие с цитираната практика на Върховен касационен съд, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване.
Представените от жалбоподателя решения на Наказателна и Гражданска колегия на Върховен касационен съд не обосновават наличието противоречива съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка и не съдържат произнасяне по поставения правен въпрос. Приложените към частната жалба определения на СГС и ОС [населено място] са също неотносими към настоящия случай.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 329 от 10.02.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 423/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: