5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1053/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр.София, 17.01.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1053/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н.Н. от АК-Т. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Търговище № 77/06.07.2011 год., постановено по в.гр.дело № 134/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Търговищкия районен съд № 101/23.02.2011 год. по гр.дело № 2071/2010 год. въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу Банка П.-България АД, [населено място], М. Л. от [населено място] и И. П. от [населено място] иск по чл.26, ал.2 във вр. с чл.167, ал.3 ЗЗД за обявяване нищожността на договора за ипотека от 26.03.2007 год. с нот.акт № 106, т.ІV, н.дело № 291/2007 год. в частта му, с която ответницата М. Л. е ипотекирала в полза на Банка П. България АС апартамент № 6, находящ се в [населено място], [улица], вх.”А”, ет.3 като обезпечение на отпуснат от банката в полза на А. В./син на ищеца/ банков кредит в размер на сумата 35 000 лева. По отношение на предявения иск срещу останалите двама ответници липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд, поради което не е било предмет и на въззивното производство.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал погрешно разпоредбата на чл.113 ЗС, обосновавайки извода за непротивопоставимост по отношение на банката-ипотекарен кредитор на обявеното, но невписано саморъчно завещание, с което половината от процесния апартамент е бил завещан от дядото на починалия син на ищеца, от когото пък ищецът и съпругата му /ответницата И. П./ са наследили по ? ид.част преди имотът да бъде ипотекиран.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на поставените материалноправни въпроси: 1. Възможно ли е относително действие на правото на собственост-само по отношение на определен кръг лица, или същото е абсолютно право? 2. Може ли да се обсъжда въпросът за добросъвестността на страна по договор, когато същият е нищожен поради противоречието му със закона. 3. Дали непротивопоставимостта по чл.113 ЗС се отнася само за вещните права върху имота или намира приложение и относно учредената тежест върху имота? Без да излага никакви доводи твърди, че обжалваното решение е в противоречие със съдебната практика на ВКС, позовавайки се на приложените три съдебни решения на различни състави на ВКС – по гр.дело № 258/2008 год. на ІV г.о., по гр.дело № 337/1999 год. на V г.о. и по гр.дело № 2169/1997 год. – всички постановени по реда на отменения ГПК от 1952 год. Излага още, че поставените правни въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата, цитирайки р. по гр.дело № 355/2010 год. на ОС-Търговище, р. по в.гр.дело № 108/2011 год. Апелативен съд-В. и р. по гр.дело № 1401/2006 год. на РС-Кюстендил, за които решения липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба [фирма] поддържа, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Останалите ответници М. А. Л. и И. А. П.-двете от [населено място] не ангажират становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор иск по чл.26, ал.2 във вр. с чл.167, ал.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения договор за ипотека на процесния апартамент, обезпечаващ договор за кредит между Банка П. България и А. В./син на ищеца/ по отношение на ответницата М. Л.. По иска срещу останалите двама ответници липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд, поради което в тази част претенцията на ищеца не е била предмет на въззивното производство и въззивният съд се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение само в пределите, в които то е постановено.
Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е направил решаващия извод, че процесната ипотека е валидно учредена от собствениците на недвижимия имот като представеното саморъчно завещание /обявено на 28.01.2002 год./, от което ищецът черпи правата си /като наследник на починалия си син, в полза на който е завещан половината от процесния апартамент/ е непротивопоставимо на трети лица, каквато се явява ответната банка, тъй като не е било вписано преди сключения договор за ипотека независимо, че е произвело своето действие между законните наследници и заветниците. Този извод е обоснован с приложението на разпоредбите на чл.113 и чл.112 ЗС, като е прието, че подлежащите на вписване актове /между които и т.”и” на чл.112 ЗС изрично са посочени преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот/ не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили и вписали вещни права върху недвижимия имот, в т.ч. и действия на разпореждания, които обременяват имота, каквато тежест е и ипотеката. В тази връзка е прието, че правото на собственост придобито по завещание и наследство от ищеца не може да се противопостави на ипотекарния кредитор предвид безспорния по делото факт, че обявеното завещание не е било вписано по надлежния ред преди вписването на нотариалния акт за учредяване на ипотеката. Предвид на това, че с първоинстанционното решение е обявен за недействителен договора за ипотека само в една част /по отношение на ответницата М. Л./ въззивният съд отменя и отхвърля предявения иск само в тази част.
С оглед на изложеното, преценявайки решаващите изводи на въззивния съд, въпросите и доводите, с които касаторът обосновава приложното поле за касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение на Търговищкия окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на делото. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от този, който сочи касатора. За да се обоснове допускане на касационно обжалване, поставеният материалноправен или процесуален въпрос трябва да е от съществено значение за формиране на решаващата воля на съда с оглед изхода на спора. В тази връзка и с оглед данните по делото поставените в касационната жалба въпроси: възможно ли е относително действие на правото на собственост само по отношение на определен кръг лица или същото е абсолютно право както и следва ли да се обсъжда въпросът за добросъвестността на страната по нищожен договор са ирелевантни, тъй като от тях не зависи изхода на спора. В случая същественият спорен въпрос поставен по конкретното дело, по който се е произнесъл решаващия съд, е може ли да се противопостави на ипотекарния кредитор саморъчно завещание, което не е било вписано преди сключения договор за ипотека върху процесния апартамент, от което завещание ищецът твърди, че черпи правото си на собственост като наследник на починалия си син. Разрешението на този въпрос е свързан с разпоредбите на чл.113 във вр.112 б”и”ЗС и даденият в решението отговор е в съответствие с константната съдебна практика по приложението им. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че с вписването на актовете по чл.112 ЗС се цели да се даде възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността. Вписването обаче има не само оповестително, а и защитно действие. Реално това действие не води до придобиване на вещни права /те се придобиват по силата на прехвърлителния способ/, но прехвърлянето както и препис от обявените завещания с предмет недвижим имот подлежи на вписване, за да може придобитите права да се противопоставят на третите лица. В тази връзка в конкретния случай правата придобити по завещание и наследство са настъпили, но не е настъпило защитното действие на вписването. Съгласно чл.113 ЗС подлежащите на вписване актове на разпореждане с недвижим имот, изрично посочени в чл.112 ЗС, до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили и вписали вещни права върху недвижимия имот – т.е. на ипотекарния кредитор не са противопоставими никакви подлежащи на вписване актове на разпореждане с ипотекирания имот, включително и по б.”и” на чл.112 ЗС, които не са вписани преди вписването на договора за ипотека. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие с цитираната съдебна практика. В нито едно от приложените към касационната жалба съдебни решения този въпрос не е решен противоречиво, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Освен това, независимо от изложеното, представените от касатора съдебни решения на различни състави на ВКС не представляват задължителна съдебна практика и не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са постановени по реда на отменения ГПК. Не е налице и твърдяното основание по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват данни, че приложените в тази връзка първоинстанционни и въззивни решения са влезли в законна сила.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Търговищкия окръжен съд № 77/06.07.2011 год., постановено по в.гр.дело № 134/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: