1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
гр. София, 17.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1171 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. К. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. М. срещу решение от 30.08.2010г. по гр. дело № 5083/2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 1-2-52 от 29.01.2010г. по гр. дело № 19922/2007г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 43 състав и ищецът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 660 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционният съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. К. Н. от [населено място] в евентуално съединение срещу Финансова къща [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД за суми в размер 2 700 евро, 112 евро и 72 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неизпълнение на договор за международен паричен превод, сключен на 27.02.2007г., и ищецът е осъден да заплати на първия ответник сумата 400 лв. и на втория ответник 684,54 лв., представляващи разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въззивният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ по отношение на ответника Финансова къща [фирма]; въпросите за границите на отговорността на търговския представител; допустимо ли е между юридическо и физическо лице от Република България да се сключи договор по българското законодателство и лицата, сключили договора, да не отговарят за задълженията, поети по него; до каква степен представителят носи отговорност по неизпълнен договор, ако по договора с търговеца представителят е поел задължение за извършване на дейността на търговеца изцяло; дали следва да се намали отговорността на представителя, ако за пълното изпълнение на договора е отговорен и търговеца или друг представител, като по договора с търговеца представителят отговаря за пълно изпълнение; какъв е обхватът на договора и кога той се счита изпълнен.
Ответникът Финансова къща [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Ч. оспорва касационната жалба и прави възражение за несъответствие на изложените основания за допускане на касационно обжалване и касационни основания на императивните изисквания в чл. 280 и чл. 281 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт О. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски и възнаграждение за юрисконсулт.
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
По отношение на иска срещу предпочитания ответник въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 127 ГПК /отм./ в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на предпоставките на чл. 79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 ЗЗД: наличието на договорно правоотношение, от което да е възникнало задължение за изпълнение; виновно неизпълнение на договорното задължение; вреди, настъпили от неизпълнението и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. За да направи извод за неоснователност на иска срещу предпочитания ответник, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на сключен между ищеца и Финансова къща [фирма] договор за паричен превод.
По отношение на иска срещу евентуалния ответник въззивната инстанция е установила, че между ищеца и [фирма] – клон С. е възникнало облигационно правоотношение за извършване на „транзакция по изпращане от потребител” чрез международната система за парични преводи У. Ю. на сумата 2 700 евро на негово име в Италия, по силата на което банката е имала задължение да получи от потребителя сумата и да нареди изпращането й на посочения от него получател. Като е констатирал, че банката като агент на У. Ю. в България е приела посочената сума от ищеца, извършила е превод към посочената от ищеца дестинация с получател Н. К. Н. и сумата е пристигнала при агента на У. Ю. в Италия TRAVELEX, решаващият съдебен състав е направил извод, че ответната банка е изпълнила точно поетото към ищеца задължение за превод на предадената от него сума на посочения от него получател в посочената дестинация. Въззивният съд е приел, че [фирма] при сключване на договора е действал като агент /представител/ на У. Ю. Н. Л., като е предлагал услугата „транзакция по изпращане от потребител” от името и за сметка на това дружество, което обстоятелство е било известно на ищеца. Направен е извод, че ответната банка е действала в кръга на мандата и пълномощието, предоставено й от У. Ю. Н. Л. с Договор за международно агентство от 2006г. и извършените от нея действия са породили права и задължения за това дружество по отношение на всички, включително по отношение на ищеца съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД. Изложени са съображения, че агентът в България не може да отговаря за действията на неточно изпълнение на агент от друга страна при липса на поето такова задължение в договора за международно агентство или в сключения с ищеца договор за транзакция по изпращане на предадената парична сума.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на СГС по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Въпросът за задължението на въззивния съд на основание чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства, не е релевантен по делото. Този въпрос би имал значение за изхода на спора, ако ответникът беше задължен по реда на чл. 152 ГПК /отм./ да представи определени доказателства и в предоставения срок не ги е депозирал, в резултат на което би станал причина за решаване на спора при неизяснена фактическа обстановка. В конкретния случай първоинстанционният съд не е задължил ответника Финансова къща [фирма] да представи определени доказателства, нито ищецът е направил такова искане във въззивното производство.
Въпросите за границите на отговорността на търговския представител, за обхвата на договора и кога той се счита изпълнен са конкретни, зависят от клаузите на конкретния договор, поради което не би могъл да бъде даден еднозначен отговор по реда на чл. 290 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, който да бъде приложим за всеки случай.
Въпросът „допустимо ли е между юридическо и физическо лице от Република България да се сключи договор по българското законодателство и лицата, сключили договора, да не отговарят за задълженията, поети по него” не е релевантен поради това, че съдът не се е произнесъл по такъв въпрос, а е установил, че ответната банка е изпълнила поетите с договора за услуга – извършване на „транзакция по изпращане от потребител” чрез международната система за парични преводи У. Ю. задължения.
Останалите въпроси „до каква степен представителят носи отговорност по неизпълнен договор с потребител, ако по договора с търговеца представителят е поел задължение за извършване на дейността на търговеца изцяло” и „дали следва да се намали отговорността на представителя, ако за пълното изпълнение на договора е отговорен и търговецът или друг представител, като по договор с търговеца представителят отговаря за пълно изпълнение” са ирелевантни за спора, тъй като се отнасят до вътрешните правоотношения между [фирма] и У. Ю. Н. Л. и разпоредбата на т. 11.1. от договора за международно агентство е неприложима по отношение на трети лица. Тези въпроси биха били от значение за изхода на делото, ако в договора за международно агентство или в сключения с ищеца договор за транзакция по изпращане на предадената парична сума имаше поето от агента задължение да отговаря за действията на неточно изпълнение на агент от друга страна, респективно да отговаря за задълженията на У. Ю.. В настоящия случай подобна клауза липсва, което обстоятелство е отчетено и от въззивната инстанция.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се присъждат. Разноски за настоящото производство на ответника Финансова къща [фирма], [населено място] не се дължат, тъй като такива не са направени. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника [фирма], [населено място] сума в размер 349,60 лв. – разноски за касационното производство, от които 3,60 лв. – пощенски разходи за изпращане на отговора на касационната жалба, и 346 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1-2-52 от 29.01.2010г. по гр. дело № 19922/2007г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 43 състав.
ОСЪЖДА Н. К. Н. от [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 349,60 лв. /триста четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.