1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 06.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 2 066/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Р. К. А. от [населено място], обл. П., чрез процесуалния й представител адв. З. П. В. от АК [населено място], срещу определение № 132 от 20.02.2013 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в. гр. д. № 166/2013 г. Със същото е потвърдено определение № 230 от 18.01.2013 г. по гр. д. № 2 132/2012 г. на РС [населено място], с което е оставено без уважение искането на А. за изменение на протоколно определение от 11.12.2012 г. в частта за разноските по делото.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил определения на Върховен касационен съд.
Ответникът по частната жалба – ЗАД [фирма] [населено място] е изразил становище за недопустимост на постъпилата жалба. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по гр. д. № 2 132/2012 г. по описа на РС [населено място] е образувано по иск от ЗК [фирма] [населено място] (сегашно наименование ЗАД [фирма] [населено място]) срещу Н. Г. М. и Р. К. А., и двамата от [населено място], с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ, предявен като частичен за сумата от 5 000 лв. от общия размер – 105 000 лв. С протоколно определение от 11.12.2012 г. на осн. чл. 233 от ГПК е прекратено производството по цитираното дело, поради направен от ищеца отказ от предявения иск. Със същото е оставено без уважение искането на М. за присъждане на разноски в негова полза и искането на А. за присъждане на разноски над 450 лв. до претендирания размер от 1 350 лв. Срещу определението е депозирана частна жалба от Р. А., което с разпореждане № 399/14.01.2013 г. е върната на подателя й, поради неизпълнение на дадените от съда указания.
На 13.12.2012 г. е депозирана молба с вх. № 17 383 от адв. З. В. с правно основание чл. 248 ГПК, която с определение № 230 от 18.01.2013 г. на ПзРС е оставена без уважение. Този съдебен акт е обжалван пред ОС [населено място], който с определение № 132/20.02.2013 г. по в. гр. д. № 166/2013 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава.
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Районен съд [населено място], с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК, но цената на предявения като частичен иск е под 10 000 лв. Съгласно чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК ( в редакцията, обнародвана в ДВ № бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата), не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, частната касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно определение по търговско дело, с цена на иска под 10 000 лв., е подадена на 05.03.2013 г., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
По изложените съображения същата следва да остане без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Р. К. А. от [населено място], обл. П., срещу определение № 132 от 20.02.2013 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в. гр. д. № 166/2013 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС – Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: