1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
С., 13.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 580/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от В. А. Ч. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Г. от АК – С., срещу определение № 6 131 от 02.06.2009 г. по ч. гр. дело № 4 249/2009 г. на С. градски съд, Административно отделение, ІІІ – ж състав в частта, с която се оставя без уважение частната му жалба срещу определение от 26.11.2008 г. по гр. д. № 33 533/2008 г., с което Районен съд[населено място], ІІ ГО, 52 състав е оставил без уважение като неоснователна молбата от 21.11.2008 г. за присъждане на съдебни разноски и лихва върху главницата по запис на заповед, издаден на 23.05.2008 г. от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата по издадената на 11.11.2008 г. заповед за незабавно изпълнение.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от съществено значение за изхода на делото, който са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си същият е представил по делото определение № 418 от 04.12.2008 г. по т. д. № 464/2008 г. на ВКС, ТК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици като се допълни издадената заповед за незабавно изпълнение с текущи лихви върху главницата, считано от 29.10.2008 г. до окончателното й плащане.
Ответниците по частната касационна жалба М. Д. С. от[населено място] и [фирма][населено място] не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Със заповед за незабавно изпълнение от 11.11.2008 г., издадена от С. районен съд е разпоредено длъжникът М. Д. С. от[населено място] и [фирма][населено място] – поръчител да заплатят солидарно на кредитора В. А. Ч. от[населено място] сумата от 58 373 лв., което задължение произтича от запис на заповед от 23.05.2008 г., с падеж 23.06.2008 г., който е настъпил към подаване на заявлението. На 21.11.2008 г. кредиторът е депозирал пред СРС молба, с която иска да му бъдат присъдени и „текущи лихви върху главницата от 58 373 лв., считано от датата на заявлението до окончателното плащане, както и направените разноски”. С определение от 26.11.2008 г. съдът е оставил същата без уважение, по съображения, че в подаденото заявление не е направено искане за присъждане на лихви и разноски. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба от Ч., но същата е оставена без уважение от СГС с определение № 6 131/02.06.2009 г. по ч. гр. д. № 4 249/2009 г.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че процесуалноправните въпроси, по който се е произнесъл въззивния съд са свързани с възможността да се допълва издадената заповед за изпълнение в случай, че заявителят е пропуснал да направи това, независимо по какви причини; допустимо и законосъобразно ли е допълването на вече издадената заповед по чл. 417 ГПК с текущи лихви от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта и разноски при положение, че текущите лихви не могат да бъдат посочени в определен размер при подаването на заявлението. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определение № 418 от 04.12.2008 г. по т. д. № 464/2008 г. на ВКС, ТК.
Видно от данните по делото, жалбоподателят не е поискал присъждането на лихви и разноски със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. При това положение не е налице основание за допълване на издадената заповед по чл. 417 ГПК от 11.11.2008 г., тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по цялото искане. Представеното определение № 418 от 04.12.2008 г. по т. д. № 464/2008 г. на ВКС, ТК е неотносимо към настоящия случай, тъй като касае различна фактическа обстановка и не обуславя наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Както беше посочено, в случая молителят предявява съвсем ново искане, съдържащо претенции за лихви и разноски, които не са предмет на подаденото от него заявление по чл. 417 ГПК с вх. № 56 036/29.10.2008 г., съответно и на издадената въз основа на това заявление заповед за незабавно изпълнение.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на С. градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6 131 от 02.06.2009 г. по ч. гр. дело № 4 249/2009 г. на С. градски съд, Административно отделение, ІІІ – ж състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: