3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 35/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр.София, 07.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 35/2011 година
Производството е образувано по частна касационна жалба на „8-ми март”АД,[населено място] срещу определението на С. апелативен съд, ГО, 8 състав № 892/01.06.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 820/2010 год. С това определение въззивният съд е обезсилил определението на СГС от 12.06.2009 год. по т.дело № 2022/2008 год., с което е оставена без уважение молбата за замяна на определената от първоинстанционния съд с определение от 07.11.2008 год. парична гаранция с имотна; оставил е без разглеждане подадената от ищеца молба от 10.12.2008 год. за изменение на определението на СГС от 07.11.2008 год. относно определената парична гаранция и е прекратил производството по частното дело.
По съображения подробно изложени в частната касационна жалба се иска отмяна на въззивното определение като се уважи искането на жалбоподателя определената парична гаранция да бъде заменена с ипотека.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма],[населено място] не е изразил становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като провери данните по делото, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но същата е процесуално недопустима по следните съображения:
Видно от данните по делото, по молба на ищеца по гр.дело № 2022/2008 год. С. градски съд с определение № 1/07.11.2008 год. е допуснал обезпечение на предявения от „8-ми март”АД срещу „Т. София” отрицателен установителен иск и е наложил обезпечителна мярка спиране на изпълнението по образуваното срещу ищеца изп.дело № 20088380400352/2008 год. на ЧСИ М.Б. като е определил парична гаранция от 118 292,36 лева. Прието е, че в случая не са налице предпоставките за налагане на имотна гаранция предвид липсата на нотариално заверено съгласие за учредяване на ипотека от собствениците на двата недвижим имота, които ищецът предлага като обект на гаранцията. Това определение не е обжалвано пред С. и е влязло в сила.
С последваща молба от 10.12.2008 год. ищецът е поискал замяна на определената парична гаранция с учредяване на ипотека върху недвижим имот, като с молба вх.№ 29403/08.06.2009 год. е представил нотариално заверено съгласие по чл.181, ал.2 ЗЗД на собственика на имота. С определение № 6/12.06.2009 год. СГС е оставил без уважение молбата на ищеца по съображение, че разпоредбите на обезпечителното производство не предвиждат възможност за замяна на определената по реда на чл.391, ал.1 и 2 ГПК гаранция. Така постановеното определение на СГС е обжалвано от ищеца с частна жалба пред С. апелативен съд, който с определение № 892/01.06.2010 год. по ч.гр.дело № 820/2010 год. е обезсилил определението на първоинстанционния съд, оставил е без разглеждане като процесуално недопустима подадената молба за изменение на определението на СГС от 07.11.2008 год. в частта му относно определената парична гаранция и е прекратил частното производство по съображения, че законът не предвижда възможност за замяна на определената от съда гаранция, при която е допуснато обезпечението. Изложени са доводи, че е уредена единствено възможността за замяна на обезпечението, т.е. на допуснатата обезпечителна мярка при съблюдаване условията на чл.398 ГПК, какъвто не е настоящия случай предвид съдържанието на направеното искане.
Предмет на настоящото производство е частната жалба на „8-ми март”АД срещу въззивното определение на С. апелативен съд № 892/01.06.2010 год. по ч.гр.дело № 820/2010 год. При тези фактически данни настоящият съдебен състав счита, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение на С. не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното определение не попада в нито една от изброените категории. С него не се прегражда хода на делото нито също може да рефлектира върху вида и правните последици на допуснатото обезпечение и определената от съда обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело, тъй като искането не е за замяна на обезпечението. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да се обжалват с частна жалба пред ВКС на основание чл.274, ал.2 ГПК само когато са постановени за първи път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл.274, ал.1 ГПК какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя за наличие на касационни основания по чл.280, ал.1 във вр. с чл.274, ал.4 ГПК. Тъй като с настоящото определение само се констатира обжалване на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „8-ми март”АД,[населено място] срещу определението на С. апелативен съд № 892/01.06.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 820/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: