5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
[населено място], 25.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 872 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. С. В. И. срещу определение № 2256/27.07.2010г. по ч. т. дело № 1191/2010г. на Варненски окръжен съд, Т. отделение, с което е потвърдено разпореждане № 34290/02.12.2009г. по ч. гр. дело № 12787/2009г. на Варненски районен съд, XI състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлено подаденото от [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжник З. Г. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Обосновава допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси относно задължителните реквизити на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, редовността на заявлението и предпоставките за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на задължителна съдебна практика: 1/ представлява ли ЕГН на длъжника задължителен реквизит на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; 2/ редовно по смисъла на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 425 ГПК във връзка [населено място] № 6/20.2.2008г. на МП ли е заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в което не е посочен или е посочен грешно ЕГН на длъжника или друг реквизит, който не е задължителен; 3/ следва ли да бъде издадена заповед за изпълнение в случай, че заявлението е редовно и не са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 ГПК, респективно представлява ли констатацията за допуснатата очевидна фактическа грешка при попълването на незадължителен реквизит /допълнителна информация/ на заявлението за издаване на заповед за изпълнение основание за отхвърлянето му.
Ответникът З. Г. И. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, с което заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е отхвърлено, Варненски окръжен съд е приел, че е налице разлика между физическото лице – длъжник по заявлението и физическото лице – длъжник по документа по чл. 417 ГПК. Изложил е съображения, че в заповедното производство съдът проверява редовността на документа по чл. 417 ГПК от външна страна и разликата в ЕГН по същество означава различие между длъжника по заявлението и длъжника по документа по чл. 417 ГПК. Според решаващия съдебен състав съдът няма законови правомощия в заповедното производство да дава указания за отстраняване на редовността по подаденото заявление, от една страна, а от друга страна, разликата между длъжника по заявлението по чл. 417 ГПК и приложения към него документ представлява въпрос по същество на заповедното производство, а не е въпрос относно редовността на заявлението.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от частния жалбоподател въпроси „представлява ли ЕГН на длъжника задължителен реквизит на заявлението за издаване на заповед за изпълнение” и „редовно по смисъла на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 425 ГПК във връзка [населено място] № 6/20.2.2008г. на МП ли е заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в което не е посочен или е посочен грешно ЕГН на длъжника или друг реквизит, който не е задължителен” не са релевантни по делото, тъй като основният мотив да не бъдат издадени исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е нередовност на заявлението по чл. 417 ГПК поради неточно посочване на ЕГН на длъжника, а наличието на разлика между физическото лице – длъжник по заявлението и физическото лице – длъжник по документа по чл. 417 ГПК, предвид необходимостта от проверка на редовността на документа по чл. 417 ГПК от външна страна.
Релевантният за делото въпрос е: следва ли да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в случай, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочен единен граждански номер на длъжника, различен от единния граждански номер на длъжника по документа.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Частният жалбоподател не е доказал наличие на противоречива съдебна практика по релевантния за настоящия спор правен въпрос. Представените определения на ВКС са неотносими – определение № 34/28.01.2010г. по ч. гр. дело № 11/2010г. на ВКС, I. г. о. дава отговор на въпросите за възможността за частично претендиране на вземането и за това дали уговореният от страните срок за изпълнение на задължение е сред т. нар. „други обстоятелства” по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК; в определение № 30/16.01.2009г. по ч. т. дело № 361/2008г. на ВКС, I т. о. се отговаря на въпроса за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от пълномощник /адвокат/ на кредитора – търговско дружество, когато не са попълнени данните по т. 3 на утвърдения образец – за име на законен представител, т. е. за физическото лице, което осъществява представителство за юридическото лице съобразно вписванията в търговския регистър; определение № 332/09.06.2009г. по ч. т. дело № 266/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. дава отговор на въпросите „необходимо ли е в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се посочва недвижимият имот, до който е доставена електрическата енергия” и „задължителен реквизит в заявлението за издаване на заповед за изпълнение ли е името на законния представител на длъжника – търговско дружество”.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Релевантният за спора въпрос „следва ли да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в случай, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочен единен граждански номер на длъжника, различен от единния граждански номер на длъжника по документа” е във връзка със задължението на съда при издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 ГПК да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Налице е трайноустановена практика, съгласно която ако представеният документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 ГПК не следва да бъдат издавани. Като е констатирал, че е налице разлика между физическото лице – длъжник по заявлението и физическото лице – длъжник по документа по чл. 417 ГПК, въззивният съд се е съобразил със съдебната практика, която не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Варненски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2256/27.07.2010г. по ч. т. дело № 1191/2010г. на Варненски окръжен съд, Т. отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.