1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр. София, 01.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1033 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца П. С. Б. от [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. Ж. А. Ж. срещу решение № 103 от 29.06.2011г. по в. гр. дело № 252/2011г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение от 25.02.2011г. по гр. дело № 711/2010г. на Окръжен съд Добрич, търговско отделение, с което са отхвърлени предявените от П. С. Б. от [населено място], [община] срещу [община] искове с правно основание чл. 94 ЗАПСП за заплащане на сумата 15 000 лв. – обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи от нарушаването на авторски права на ищеца и за осъждане на [община] да премахне паното от църквата и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 740 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е прознесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно че възпроизведеното цветно копие на образа на „Св. Вмч. Г.“, който е монтиран над входа на новоизградената църква в [населено място] се явява точно копие на авторския проект на П. Б.: „дали когато е признато авторство върху даден авторски проект и този проект е използван като цветно копие и е възпроизведен върху входа на новоизградения храм, носещ името на светеца в [населено място]“. Касаторът поддържа становище, че настоящият случай попада в хипотезата на посочената разпоредба, защото предвидената от ЗАПСП възможност за автора да иска признаване на неговото авторство върху дадено произведение е един от най-съществените способи за защита на правата на този автор върху създаденото от него произведение, налице е неяснота в закона и липсва практика на ВКС.
Ответникът [община] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че паното върху храм „Св. Г.“ в [населено място] е изпълнено по проект за пано на П. Б., представлява цветно копие, не носи подписи на автор или на други юридически лица, но не е установено, че това е единствено по рода си изображение на светеца в този му вид. За да направи извод за неоснователност и недоказаност на предявените искове, въззивният съд е приел, че не е доказано твърдението, че е реализиран изготвен от ищеца и одобрен проект за пано, тъй като не са представени доказателства, установяващи твърдения в исковата молба факт, че към м. юни 2009г. проектът е бил одобрен от С. и от Доростолската Св. Митрополия, нито е доказано твърдението, че начинът на реализация на проекта за пано е уронил доброто име на ищеца като творец. Поради това, че приложените доказателства /молба за разглеждане на проекта до С. от 05.07.2010г. и протокол на комисия от Доростолската Св. Митрополия С. от 24.06.2010г./ са издадени след изработването на паното, решаващият съдебен състав е заключил, че ищецът е предприел действия по одобряването на проекта след този момент. Въззивната инстанция е приела, че не е установен факта на проведено заседание на Общинския съвет, на което да е разглеждан проектът на ищеца за пано, както и наличието на валидно сключен договор за изработка със страна [община]. Поради липсата на доказателства за нарушение на авторско или сродно на него право по ЗАПСП е направен извод за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал ясно и точно релевантния материалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочената от касатора в изложението към касационната жалба част от изречение „дали когато е признато авторство върху даден авторски проект и този проект е използван като цветно копие и е възпроизведен върху входа на новоизградения храм, носещ името на светеца в [населено място]“ не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вероятно касаторът е имал предвид въпроса „Дали когато е признато авторство върху даден авторски проект и този проект е използван като цветно копие и е възпроизведен върху входа на новоизградения храм „Св. Вмч. Г.“ в [населено място], е налице нарушение на авторските права на ищеца?“. Настоящият съдебен състав счита, че отговорът на този въпрос зависи от представените по делото доказателства. Въззивният съд е обсъдил представените по делото писмени и гласни доказателства, заключението на съдебно-изкуствоведската експертиза и въз основа на приетата въз основа на тях фактическа обстановка е направил извод за недоказване на конкретни твърдения в исковата молба и липса на доказателства за нарушено авторско или сродно право по ЗАПСП. Доколко направените от възззивната инстанция изводи съответстват на представените доказателства и доколко при обсъждане на доказателствата и направените въз основа на тях изводи са спазени правилата на логическото мислене, са въпроси, които касаят обосноваността, респективно необосноваността на въззивното решение, но не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които да обосноват наличие на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 29.06.2011г. по в. гр. дело № 252/2011г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.