О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр. София, 03.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4011 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника И. Ц. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. О. Е. срещу решение № 260 от 05.06.2013г. по гр. дело № 135/2013г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, с което след отмяна на решение № 52 от 14.12.2012г. по гр. дело № 207/2012г. на Етрополски районен съд е признато за установено на основание чл. 422 ГПК по отношение на И. Ц. М. съществуването на вземане в полза на [фирма], [населено място] за сумата 13 609,77 лв., представляваща регресно вземане по чл. 213 КЗ за изплатено застрахователно обезщетение на застраховано лице [фирма], [населено място] по покрит застрахователен риск „Неплащане на лизингови вноски“ по полици № 10962140001 и № 16400072140000001, заедно със законната лихва от 05.04.2012г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 93/2012г. на Етрополски районен съд, до окончателното плащане на сумата, и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 936,52 лв. – направени разноски за двете инстанционни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и от ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Правото на суброгация на основание чл. 213, ал. 1 КЗ има ли задължителен приоритет пред клаузите, включени в договора за лизинг, по който лизингополучателят като страна е поел конкретни договорни ангажименти и където фиксираните задължения /особено при неизпълнение на договора/ не съвпадат със законови постановки?
2. При конкуренцията на правото на суброгация за изправния кредитор по чл. 213, ал. 1 КЗ със задължителните постановки на чл. 199а КЗ, които постановяват уведомяване на длъжника по договора за кредит за наличие на застрахователен договор в полза на кредитора /в случая лизингодател/, както и неговото изрично писмено съгласие – кои норми са с по-голяма правна сила?
3. При оценяване на щетата поради неизплащане на лизинговите вноски суброгиралият се застраховател в кой момент оценява щетата, която счита, че е понесъл с изплащане на застрахователното обезщетение? По правилата на чл. 208, ал. 3 КЗ, т. е. когато е възникнало застрахователното събитие или в някакъв произволен момент, когато и както счита застрахователят, че се е удовлетворил /или ще бъде удовлетворен/?
4. Оценяването на стойността на получената от застрахователя на основание договора за застраховка вещ /в случая МПС/ се извършва произволно на пазарен принцип или се прилагат нормативно установени правила, които се ползват в случай, че липсват отчетни документи за остойностяване на вещта или налична техническа експертиза?“
Ответникът не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок съгласно чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и обсъди поддържаните от страните доводи, приема следното:
За да уважи предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 213, ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 213, ал. 1 КЗ: наличие на застрахователен договор /застрахователен договор между ищеца [фирма], [населено място] и [фирма], р. София относно риск „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ – застрахователни полици № 10962140001 и № 16400072140000001, добавък към застрахователна полица № 16400962140000001, в чието покритие се включва процесния договор за финансов лизинг № 100531/13.07.2007г., сключен между [фирма] като лизингодател и ответника И. Ц. М. като лизингополучател/; възникване на застрахователното събитие – покрит риск по застрахователния договор /неплатени лизингови вноски в общ размер 33 839,77 лв., предвид забавата на плащане на лизингови вноски с повече от 25 дни, разваляне от лизингодателя на лизинговия договор в предвидената писмена форма поради забавеното плащане съгласно чл. 26 и чл. 27 от договора и изискуемост на цялото вземане на лизингодателя поради забавата повече от 25 дни/; изплащане на застрахователното обезщетение в размер на неплатените лизингови вноски общо 33 839,77 лв.; встъпване в правата на лизингодателя спрямо ответника – лизингополучател поради плащане на застрахователното обезщетение; установяване на причинителя на вредата и размера на същата – виновно неизпълнение на задължението на ответника по договора за лизинг за плащане на лизинговите вноски в посочения размер. За да уважи иска за сумата 13 609,77 лв. решаващият съдебен съд е съобразил обстоятелството, че лизингодателят е продал процесния лек автомобил на трето неучастващо в процеса лице за сумата 20 230 лв.
Възражението на ответника, че „вреда“ по смисъла на чл. 213, ал. 1 КЗ съставлява единствено деликт и същата не обхваща случаите на вреди от неизпълнен договор е прието за неоснователно поради липса на основания за стеснително тълкуване и ограничение приложното поле на посочената правна норма.
Въззивният съд не е възприел и доводите на ответника относно цената и срока, при които автомобилът – обект на лизинговия договор е продаден от ищеца, като се е аргументирал, че нито за лизингодателя, нито за застрахователя – ищец съществува задължение да приспада цената на автомобила от повторната му реализация.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
С оглед правомощията на касационната инстанция да уточни и конкретизира посочените от касатора правни въпроси, настоящият съдебен състав приема, че първите три материалноправни въпроси в изложението са свързани с обема на отговорността на ответника по иска по чл. 213 КЗ /лизингополучателя/ към застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования лизингодател към причинителя на вредата, по предсрочно прекратен договор за лизинг: Дали в застрахователното обезщетение по договор за застраховка с риск „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ следва да бъдат включени лизинговите вноски за периода от прекратяване на договора за лизинг, респективно от връщане на автомобила, до крайния му срок?
По отношение на този въпрос е налице противоречива съдебна практика, видно от влязлото в сила решение от 19.02.2013г. по в. т. дело № 45/2013г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение. Посоченият съдебен акт е постановен по сходен случай, но с друг застрахован лизингодател, и в него е прието, че застрахователят по имуществена застраховка с покрит риск „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” не дължи заплащане на застрахования лизингодател на обезщетение за неплатените лизингови вноски след прекратяване на лизинговото правоотношение поради това, че с прекратяване на лизинговия договор отпадат правата на лизингодателя да иска пълно изплащане на лизинговите вноски от лизингополучателя. Относно останалите решения на Добрички районен съд, Плевенски районен съд, Кюстендилски районен съд и Пловдивски апелативен съд касаторът не е представил доказателства, че са влезли в сила.
По отношение на четвъртия материалноправен въпрос касационно обжалване на решението на Софийски окръжен съд не следва да бъде допуснато. Този въпрос не е релевантен за спора, тъй като не е формирал и не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Решаващият съдебен състав не е обсъждал въпроса за начина на оценяване на стойността на продадения лек автомобил, а е приел за ирелевантни доводите на ответника относно цената и срока, при които автомобилът – обект на лизинговия договор е продаден на трето лице. Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда представените от касатора решения на ВКС относно начина на определяне на обезщетението по застраховка „Каско” и приложението на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по Наредбап № 24/08.03.2006г. на КФН.
Останалите релевирани в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания и доводи засягат въпроси, конкретни за делото, отнасят се до правилността на решението в трите й варианта и съставляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалванепо чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 272,20 лв. и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 от 05.06.2013г. по гр. дело № 135/2013г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав.
УКАЗВА на касатора И. Ц. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 272,20 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.