5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 04.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1126/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Т. К. – от [населено място] срещу Решение № 394 от 7.VІ.2011 г. по гр.д. № 100/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 437 от 18.Х.2010 г. по гр.д. № 963/ 2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК на Г. П. С. против Д. Т. К. за установяване, че ищецът има вземане към ответника 50 000 лв. по Запис на заповед от 19.ІІІ.2004 г. и е постановено друго, с което по иска по чл. 422 ГПК е прието за установено, че вземането съществува, с оплакване за незаконосъоб – разност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че по въпроса за възможността да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 9 ГПК за вземане по чл. 534 ал. 1 ТЗ, няма съдебна практика, затова разрешаването му ще допринесе за точното прилагане на закона. Развива съображения, че по чл. 417 т. 9 ГПК може да се издаде заповед за изпълнение, когато вземането се основава на търговска сделка – запис на заповед – и по този ред могат да се предявят вземанията по преките менителнични искове, които произтичат от търговска сделка, но не и вземането по чл. 534 ТЗ, което произтича от неоснователно обогатяване и се основава на изгубване на приносителя на записа на заповед на иска по чл. 531 ТЗ поради изтекла давност, затова сумата се търси срещу обогатилия се издател на записа на заповед, по който въпрос поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р.№215/14.ІІ.2003 г. по гр.д.№ 2104/2002 г. на ВКС. Жалбоподателят сочи, е недопустимо решението, постановено по въпроса за възможността съдът да постанови решение по непредявен иск и по въпроса да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по вземане, което не е изискуемо. Поддържа, че съдът е следвало да даде отговор на въпроса съществува ли в полза на ищеца вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по запис на заповед, а се е произнесъл по въпроса съществува ли за ищеца вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, какъвто иск не е предявен и ищецът не е твърдял, че отговорността на ответника следва да се ангажира на основание неоснователно обогатяване. Жалбоподателят излага съображения за необходимостта да бъде предявен за плащане запис на заповед, с падеж на предявяване, каквото предявявяне не е установено по делото и поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС – ТР №1/28.ХІІ. 2005 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, и Опр. № 813/30.ХІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 868/2009 г. на ВКС. Поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС по въпроса за необходимостта да се установи каузалната сделка в производството по иска по чл. 422 ГПК – Р.№41/22.ІV.2010 г. по т.д.№575/2009 г. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Г. П. С. – от [населено място] – ищец по делото и Р. А. Г. – от [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен установителен иск по чл. 422 ГПК и е постановено друго, с което искът е уважен, цената на който не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжен и служебно да го допусне до касация, като жалбоподателят не следва да подвежда недопустимостта на решението под основанията за допускане на касационно обжалване, а в случая жалбоподателят прави оплакване за недопустимост на решението, като постановено по иск, какъвто не е предявен.
Решението не е недопустимо на поддържаното от жалбоподателя основание. Предявеният от ищеца иск по чл. 422 ГПК за установяване, че съществува вземането му срещу ответника въз основа на Запис на заповед, издаден на 19.ІІІ.2004 г., с падеж на предявяване, отхвърлен от първоинстанционния съд, е уважен от въззивния съд. Наистина ищецът не е основавал вземането си срещу ответника на съображения за неоснователно обогатяване и не е предявил осъдителния иск по чл. 534 ТЗ, съображения по който иск неправилно се съдържат във въззивното решение, но тъй като с това решение е постановен диспозитив по иска по чл. 422 ГПК, не може да се приеме, че се касае за разгледан непредявен иск, а за неправилност на решението.
По искането за допускане на касационно обжалване по изложените от жалбоподателя правни въпроси:
С оглед правомощията на ВКС по т. 1 на ТР №1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, от посочените от жалбоподателя правни въпроси, може да се изведе релевантния за делото въпрос:
В производство по иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане по издаден запис на заповед с падеж на предявявяне, когато съдът приеме за основателно възражението на издателя, че записът на заповед не е предявен в срока по чл. 487 ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ, следва ли да отхвърли иска по чл. 422 ГПК или може да изведе правата на приносителя на записа на заповед от чл. 534 ТЗ, на което основание да уважи иска по чл. 422 ГПК. С изложеното от жалбоподателя, че въззивният съд е следвало да даде отговор на въпроса съществува ли в полза на ищеца вземането, основано на запис на заповед, а се е произнесъл по въпроса съществува ли вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, съображения за каквото ищецът не е поддържал, може да се приеме, че жалбоподателят е извел посочения материалноправен въпрос, който въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът на спора, а не въпросите за възможността да се издаде заповед за изпълнение и за характера на вземането по чл. 534 ТЗ, което произтича от неоснователно обогатяване. От установената съдебна практика по исковете по чл. 534 ТЗ, която е в смисъл, че правата по иска по чл. 534 ТЗ възникват при посочените в закона предпоставки: действителен от формална страна менителничен ефект, държане на ценната книга, прескрибирано право по ефекта – Р.№42/7.ІV.2009 г. на ВКС и Р.№229/6.І.2011 г. по т.д.№259/2010 г. на ВКС, следва, че когато приносителят на записа на заповед, е изгубил възможността да установи с иска по чл. 422 ГПК вземането си срещу платеца, тъй като не е предявил записа на заповед, с падеж на предявяване, в срока по чл. 487 ал.1 ТЗ, за него остава възможността да предяви специалния осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 ал. 1 ТЗ. Затова в производството по установителния иск по чл. 422 ГПК, не могат да се обсъждат доводи на ищеца, основани на иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ, тъй като е недопустимо смесването на установителния иск по чл. 422 ГПК с осъдителния иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ. Тъй като въззивното решение противоречи на посочената практика, по изложения въпрос касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Въпросът за необходимостта да бъде предявен за плащане запис на заповед, с падеж на предявяване, по който жалбоподателят поддържа, че предявяване не е установено по делото и че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросът е решен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че запис на заповед с падеж на предявяване, следва да бъде предявен – Р.№№52/17.І.2011 г. по т.д. № 852/ 2010 г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК, а въпросът дали по конкретното дело е предявен записът на заповед с падеж на предявяване, е обусловен от събраните доказателства и е въпрос за правилност на решението.
Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса за необходимостта в производството по иска по чл. 422 ГПК да се установи каузалната сделка, по който жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на съдебната практика. Тъй като записът на заповед е абстрактна сделка, основанието за плащане не е елемент от съдържанието й и не е условие за действителност на ефекта, но записът на заповед се издава поради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане, затова при възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените факти и обстоятелства. В производството по иска по чл. 422 ГПК съдът се произнася по съществуването на каузално правоотношение, ако ищецът е заявил такова и извършва проверка на съществуването на каузално отношение, ако длъжникът е направил възражение за такова правоотношение и при липса на възражение от длъжника за съществуването на каузално правоотношение, за обезпечаването изпълнението на което е издаден запис на заповед, кредиторът – поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка – в този смисъл Р.№108/ 22. VІІ. 2011 г. по т.д.№ 813/2010 г. на ВКС и Р.№5/22.І.2012 г. по т.д.№ 75/ 2011 г. на ВКС. Ищецът не е твърдял записът на заповед да е издаден, за да обезпечи изпълнението на някакво каузално правоот – ношение, такова каузално отношение не сочи и ответникът, затова осъществяваната от решаващия съд проверка на вземането по записа на заповед, се ограничава в рамките на менителничното задължение по записа на заповед. По изложените съображения изложеният от жалбоподателя въпрос не е релевантен за делото.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 934 от 7.VІ.2011 г. по гр.д. №100/ 2011 г. на САС.
УКАЗВА на жалбоподателя, на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.11.2008 г.) да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 1000 лв., при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: