4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 08.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 778 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма],[населено място] чрез управител Д. Т. Д. срещу определение № 380 от 17.08.2010г. по в. ч. т. дело № 411/2010г. на В. апелативен съд, Т. отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба, подадена от [фирма],[населено място] чрез управител Д. Т. Д. срещу определение № 288/07.07.2010г. по т. дело № 845/2007г. на Ш. окръжен съд в частта му за разноските и е прекратено производството по в. ч. т. дело № 411/2010г. по описа на В. апелативен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Инвокира доводи за неправилност на извода, че [фирма], представлявано от управителя Д. Д. не било страна в производството и не било процесуално легитимирано да обжалва определението на Ш. окръжен съд, и противоречието му с представените по делото доказателства. Частният жалбоподател моли определението на В. апелативен съд да бъде отменено, след което да бъде отменено и определението на Ш. окръжен съд. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът [фирма],[населено място] оспорва частната жалба и поддържа становище, че с решение от 03.07.2007г. по ф. дело № 287/2006г. на Ш. окръжен съд е вписано заличаване на [фирма] в ликвидация, а с решение от 21.08.2007г. по същото фирмено дело е назначен ликвидатор на дружеството Д. П. Т. на основание чл. 273, ал. 2 ТЗ и му е предоставен допълнителен 6-месечен срок с оглед извършването на по-нататъшни действия по ликвидацията с цел връщане в патримониума на дружеството 50 бр. акции от капитала на [фирма],[населено място], т. е. налице е хипотезата на чл. 273, ал. 3 ТЗ. Дружеството към 21.08.2007г. дружеството продължава да бъде заличено и искът по т. дело № 845/2007г. на ШОС е предявен от Д. П. Т. в качеството на временен ликвидатор, назначен да събере и осребри новооткритото имущество, чиято ликвидация е приключила. Излага доводи, че това обстоятелство е констатирано в обжалваното определение на въззивната инстанция, а не липса на идентичност между ЕООД и ООД, респективно между дружеството в ликвидация и възобновено дружество. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и обсъди релевираните доводи, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Изложените съображения за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се обсъждат, тъй като определението на В. апелативен съд не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК и съдебният състав не е разгледал частната жалба срещу определението на Ш. окръжен съд по същество.
В. апелативен съд е констатирал, че исковите претенции срещу [фирма],[населено място] и [фирма],[населено място] са предявени от Д. П. Т. в качеството му на ликвидатор на [фирма],[населено място] и предвид прекратяване на производството ищецът е осъден да заплати на ответника [фирма],[населено място] направените разноски в размер 6 500 лв. Изложил е съображения, че частният жалбоподател е дружество, различно от ищеца, който е дружество в процедура по чл. 273, ал. 2 ТЗ с назначен ad hoc временен ликвидатор за извършване на необходимите действия, обслужващи само ликвидацията, и че [фирма],[населено място], представлявано от Д. Т. Д. не е страна в производството по т. дело № 845/2007г. на Ш. окръжен съд, поради което не е процесуално легитимирано да обжалва определението на съда в частта за разноските. Въз основа на посочените съображения решаващият съдебен състав е направил извод за недопустимост на подадената частна жалба.
Крайният извод на В. апелативен съд за недопустимост на частната жалба поради липса на процесуална легитимация на Д. Т. Д. като управител на [фирма],[населено място] е правилен.
С факта на заличаване от търговския регистър на [фирма] /в ликвидация/ с решение от 03.07.2007г. по ф. дело № 287/2006г. на Ш. окръжен съд търговското дружество е загубило своята правосубектност, престанало е да съществува в правния мир, а възобновеното впоследствие с решение от 21.08.2007г. по същото фирмено дело производство по ликвидация и назначеният впоследствие ad hoc ликвидатор Д. П. Т. в процедурата по чл. 273, ал. 3 ТЗ имат за цел да се извършат необходимите действия, обслужващи само ликвидацията и не означават възобновяване дейността на заличеното дружество. Налице е съдебна практика по смисъла на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 2/17.02.2010г. по т. дело № 401/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., съгласно която възобновяване на дейността на търговското дружество в рамките на същинското ликвидационно производство, преди заличаването, с решение на органите на дружеството е възможно само в хипотезата на чл. 274 ТЗ, когато не е започнало разпределяне на имуществото, но е невъзможно след заличаването му в търговския регистър. Ако такова решение бъде взето от органите на търговското дружество, то не поражда правно действие, доколкото липсва правен субект, чиято дейност да бъде възобновена. Същинските членствени правоотношения също са прекратени и съдружниците имат право при разпределението да получат съответстваща на дружественото им участие част от евентуално останалото имущество след удовлетворяване на кредиторите, но не и да вземат решения за приемане, изключване на съдружници, прехвърляне и разпределение на дялове във връзка с тези обстоятелства, прекратяване на ликвидацията и възобновяване дейността на заличеното търговско дружество. След като [фирма] /в ликвидация/ е било заличено на 03.07.2007г., неговият орган Общо събрание също е несъществуващ, поради което не може да взема решения за прекратяване на ликвидацията, продължаване на дейността на дружеството и избор на нов управител /24.11.2008г./, за приемане на съдружник /13.01.2010г./ и прехвърляне на дружествени дялове във връзка с приемането на новия съдружник. Поради липсата на правен субект в резултат на заличаване на [фирма] /в ликвидация/ от търговския регистър приетите впоследствие решения на органите на заличеното дружество не пораждат правно действие, поради което правилно и в съотвествие със задължителната съдебна практика В. апелативен съд е направил извод за липса на процесуална легитимация на [фирма],[населено място], представлявано от Д. Т. Д. да обжалва определението на Ш. окръжен съд. Една от абсолютните процесуални предпоставки, за да бъде разгледана подадената частна жалба, е наличието на представителна власт на лицето, което я подава. Представителната власт на заличеното дружество в хипотезата на чл. 273, ал. 2 ТЗ принадлежи на назначения ad hoc ликвидатор, но не и на неговия управител.
Предвид изложените съображения определението на В. апелативен съд следва да бъде потвърдено и на основание чл. 78 ГПК частният жалбоподател да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски за настоящото производство в размер 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 380 от 17.08.2010г. по в. ч. т. дело № 411/2010г. на В. апелативен съд, Т. отделение.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място] да заплати на [фирма],[населено място] сума в размер 1 000 лв. /хиляда лева/ – разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.