4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 597/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
гр.София, 26.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 597/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Б.К. от АК-С. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 75/05.03.2012 год., постановено по в.т.дело № 15/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Смолянския окръжен съд № 14/13.06.2011 год. по гр.дело № 104/2010 год., допълнено с р.№ 106/30.11.2011 год. в частта му, с която е отменено на основание чл.71 ТЗ решението на Съвета на директорите на [фирма] от 22.11.2004 год. и е постановено заличаване на вписаното в Търговския регистър увеличение на капитала на дружеството.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че неправилно апелативният съд се е позовал в мотивите си на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, което касае само порочни решения на Общото събрание, но не и на другите дружествени органи, какъвто в случая е Съвета на директорите. Навеждат се доводи, че недопустимо съдът е постановил заличаване на вписаното увеличение на капитала в търговския регистър на основание чл.604 ГПК без да е предявен иск по чл.537, ал.2 ГПК за вписване на несъществуващо обстоятелство.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Излага доводи за наличие на противоречива съдебна практика, както и противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по следните материалноправни и процесуални въпроси: 1. Попадат ли решенията на Съвета на директорите на АД в обхвата на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. 2. Може ли да бъде нищожно решение на СД, когато то касае съществуващо обстоятелство вписано по надлежния ред от регистърния съд и какъв е реда за установяване на тази нищожност. 3. Допустимо ли е да се постановява от съда заличаване на вписването по чл.604 ГПК/погрешно в изложението е посочен ТЗ/без да е предявен иск по чл.537, ал.2 ГПК за установяване на несъществуващо обстоятелство. Позовава се на приложените към жалбата ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС три съдебни решения на различни състави на ВКС и две на АС-В.Т. по в.гр.дело № 613/2005 год. и по гр.дело № 594/2005 год., за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответниците по касационната жалба Н. Калифиров от [населено място], Ц. Х. от [населено място] и Е. Б. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Е.Д.-Р. от [населено място] изразяват становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендират да им бъдат присъдени направените съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лева – заплатеният адвокатски хонорар по представения договор за правна защита и съдействие от 25.06.2012 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният от трима акционери в [фирма] иск по чл.71 ТЗ за отмяна на решението на СД на ответното дружество, взето на заседанието им на 22.11.2004 год. и е постановено на основание чл.604 ГПК да се извърши заличаване на вписаното в Търговския регистър увеличение на капитала от 50 000 лева на 65 000 лева чрез издаване на 1500 бр. поименни акции с номинал 10 лева разпределени между лицата, имащи право да ги закупят. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че в нарушение на чл.196, ал.1 ТЗ и Устава на дружеството/в редакцията действувала към него момент/ решението на СД е взето след изтичането на предвидения в закона петгодишен срок от възникване на дружеството, при което положение след този срок единствено компетентен да вземе решение за увеличение на капитала е Общото събрание на АД. Направен е решаващия извод, че решение на СД взето извън пределите на определената му от закона и учредителния акт компетентност е нищожно, в който смисъл са указанията дадени в т.1 от ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС и нищожността му не може да бъде санирана с последващо изменение на Устава през 2006 год. Като последица от уважения иск по чл.71 ТЗ на основание чл.604 ГПК е постановено заличаване на вписаното в Търговския регистър обстоятелство, свързано с увеличението на капитала, в който смисъл е и цитираното тълкувателно решение.
При тези данни поставените от касатора материалноправни и процесуални въпроси са релевантни за изхода на делото. Не са налице, обаче, твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика, обобщена в ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, с която съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Съгласно т.ІІІ и т.ІV от цитираното тълкувателно решение, искът по чл.71 ТЗ е правно средство за защита на членовете на търговските дружества срещу нарушаване на правото на членство и отделните членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС, органи на дружеството. Искът не е ограничен със срок и с оглед вида на търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Търговският закон дава възможност за делегиране на част от правомощията на ОС на дружеството на неговия управителен орган при условия, определени от устава и закона – в случая чл.196, ал.1 ТЗ, предвиждащ овластяване на СД в петгодишен срок от учредяване на дружеството да взема решение за увеличаването на капитала му до определен номинален размер чрез издаване на нови акции. Като изключение от общата компетентност на ОС, предвидена в чл.221 ТЗ, това овластяване на СД има действие само в посочените рамки и определения му срок. При тази хипотеза, защитата срещу решенията на СД следва да бъде упражнена чрез иск с правно основание чл.71 ТЗ, а не чрез иск по чл.74 ТЗ, независимо че тези решения по принцип са от компетентността на ОС. Това е така, поради обстоятелството, че законодателят е разграничил двата иска в зависимост от това кой орган е взел атакуваните решения, а не в зависимост от тяхното естество. Критериите за нищожност на решенията на органите на търговското дружество са подробно разяснени в ТР № 1/2002 год. Освен изрично квалифицираните като нищожни от нормите на ТЗ, нищожно е липсващото/невзето/ решение на ОС, което е отразено като съществуващо и е вписано в ТР, както и решението, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт, какъвто е и настоящия случай. Установяване нищожността на подлежащо на вписване решение /извън случаите на липсващо такова/ на органите на дружеството по исков ред в повечето случаи е последващо отразяването му в търговския регистър. Ето защо, последицата от това установяване също е заличаване на вписаното обстоятелство, като и в този случай заличаването няма обратно действие. Разликата между двете хипотези е само действието на решението по отношение членовете на дружеството и третите добросъвестни лица. В случая, с оглед данните по делото, основание за нищожността не е липсата на взето решение от орган на дружеството, което е вписано в ТР, както се твърди в касационната жалба, а вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по исков ред е установена нищожността му и е отменено поради липса на компетентност решението на органа, който го е взел.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие със закона и задължителната съдебна практика на ВКС, поради което същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, като в полза на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените и поискани от тях съдебни разноски в настоящото производство в размер на сумата 500 лева – заплатен адвокатски хонорар по представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 75/05.03.2012 год., постановено по в.т.дело № 15/2012 год.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. В. Калифиров, ЕГН [ЕГН] от [населено място], Ц. С. Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място] и Е. Р. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 500/петстотин/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: