7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София, 06.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 944 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Д. Г. К. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Д. срещу решение № 863 от 26.05.2011г. по т. дело № 322/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решение № 212 от 26.02.2010г. по т. дело № 695/2005г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав и въззивникът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ сумата 1 350 лв. – направени разноски за въззивното производство. С първоинстанционното решение Д. Г. К. като [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 45 557 лв., получена на отпаднало основание, представляваща част от общата сума от 55 567 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.04.2005г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ сумата 3 223,08 лв. – деловодни разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ може ли да се уважи направено възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане; въпросът за необходимите предпоставки за уважаване на възражението за съдебно прихващане с погасено по давност вземане засяга правилното тълкуване и прилагане на чл. 103, ал. 2 връзка с ал. 1 ЗЗД; 2/ трябва ли в определен минал момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране, да са били еднородни, ликвидни /безспорно установени по размер/ и изискуеми; може ли да се извърши прихващане с вземане за обезщетение по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, което е било спорно по основание и размер до изтичане на давностния срок. Касаторът релевира доводи за разрешаване на релевантните правни въпроси в противоречие с решение № 307/18.07.2008г. по т. дело № 756/2007г. на ВКС, ТК, І т. о., решение от 28.03.2005г. по гр. дело № 5150/2003г. на СГС, ІV-Г отделение; решение № 1269/12.11.2008г. по гр. дело № 5403/2007г. на ВКС, ГК, V г. о., решение № 1403/27.12.1993г. по гр. дело № 431/1993г. на ВС, V г. о., решение № 149/30.10.2009г. по т. дело № 79/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 272/13.05.2009г. по гр. дело № 292/2008г. на ВС, ГК, ІІ г. о. и решение № 1665/10.01.2006г. по гр. дело № 1218/2003г. на ВКС, ІІІ г. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Росица Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е изложил конкретни, ясно и точно формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, разрешени в обжалваното решение и от значение за изхода на делото, както и не са налице специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е установил, че между страните е сключен договор за изработка от 07.04.2000г., по силата на който ответникът е поел задължение да извърши „Преработка на електрическа сушилня на енергоносител пропан – бутан завод „Е.” [населено място]” с подробно описани видове работи в технико-икономическо задание. В изпълнение на задължението си по договора ищецът е заплатил общо сумата 55 567 лв., от която 9 900 лв. са му присъдени с влязло в сила решение по в. гр. дело № 2524/2006г. на Софийски градски съд по предявен частичен иск, като платени на отпаднало основание поради разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД. Поради това е направен извод, че ответникът дължи връщане на остатъка от получената сума в размер 45 577 лв.
Като е съобразил обстоятелството, че вземането на изпълнителя за втората вноска от дължимата цена е станало изискуемо на 15.04.2001г., т. е. преди неговото задължение да предаде инсталацията в завършен вид /до 20.06.2001г./, решаващият съдебен състав е приел, че ответникът по иска – изпълнител по договора за изработка, като е отказал да продължи изпълнението на възложените работи, е упражнил правото си по чл. 90 ЗЗД, а впоследствие е упражнил и правото си да развали договора с писмо, връчено на възложителя на 29.10.2001г.
Въззивната инстанция е направила извод за неоснователност на направеното от ответника по иска възражение за съдебно прихващане с вземане за обезщетение за неизпълнение на договора по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД в размер 45 577 лв., от която сума 10 000 лв. представляват стойността на извършените от него СМР на обекта, а сумата 35 577 лв. – стойността на доставените и изработени от него машини и съоръжения, поради това че вземането е погасено по давност. Изложени са съображения, че вземането за обезщетение е възникнало от момента на развалянето на договора – 29.10.2001г. и няма данни за прекъсване на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „б” ЗЗД по някой от установените в чл. 115 ЗЗД способи. Поради това е направен извод, че към 31.03.2009г. вземането е погасено по давност.
Решаващият съдебен състав е обсъдил и възможността за допускане на прихващане на насрещни вземания с погасено по давност вземане съгласно чл. 103, ал. 2 ЗЗД, като е изложил доводи, че за да се допусне прихващане с погасено по давност вземане, трябва в определен минал момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране, т. е. да са били еднородни, ликвидни /безспорно установени по размер/ и активното вземане да е било изискуемо, а пасивното – изпълняемо. Установено е, че в случая вземането на изпълнителя за обезщетение е било спорно по основание и размер до изтичането на давностния срок, поради което до момента на погасяването му по давност не е било възможно да бъде извършено прихващане на двете вземания.
Инвокираните като евентуални възражения за прихващане със сумата 45 557 лв. на основание чл. 268 ЗЗД и чл. 269, ал. 2 ЗЗД са приети за неоснователни поради това, че вземане в полза на изпълнителя по чл. 268 ЗЗД възниква в случай на отказ от страна на възложителя при основателни причини, какъвто не е настоящият случай, а разпоредбата на чл. 269 ЗЗД визира конкретни хипотези на прекратяване на договора, каквито в случая липсват.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото и са мотивирали съда да постанови обжалвания съдебен акт. Инвокираният довод, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и че се решават противоречиво от съдилищата, е неоснователен.
Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. От посочените от касатора съдебни актове само решение № 149/30.10.2009г. по т. дело № 79/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е постановено по реда на чл. 290 ГПК, но правните въпроси от значение за изхода на настоящия спор не са разрешени в него.
Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Посочените от касатора решение № 1269/12.11.2008г. по гр. дело № 5403/2007г. на ВКС, ГК, V г. о., решение № 272/13.05.2009г. по гр. дело № 292/2008г. на ВС, ГК, ІІ г. о., решение № 347/27.02.1995г. по гр. дело № 1483/1996г. на ВС, V г. о., решение № 1665/10.01.2006г. по гр. дело № 1218/2003г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 1403/27.12.1993г. по гр. дело № 431/1993г. на ВС, V г. о., решение № 129/15.05.1970г. по гр. дело № 577/1970г. на ВС, І г. о. са постановени по реда на отменения ГПК, но в тях не се разглежда въпроса за възможността за съдебно прихващане на вземане с друго погасено по давност вземане.
В горепосочените цитирани и приложени от касатора съдебни актове на ВС и ВКС е даден отговор на въпроса дали е възможно възражение за съдебно прихващане с неликвидно вземане в смисъл, че възражението за съдебно прихващане е възможно и когато вземането не е ликвидно, тъй като размерът му ще се установи в спорното съдебно производство, но не и на въпроса може ли да се уважи направено възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане и какви са необходимите предпоставки за уважаване на възражението за съдебно прихващане с погасено по давност вземане с оглед прилагане на чл. 103, ал. 2 връзка с ал. 1 ЗЗД.
Не е налице противоречие с решение № 307/18.07.2008г. по т. дело № 756/2007г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение от 28.03.2005г. по гр. дело № 5150/2003г. на СГС, ІV-Г отделение. Посочените съдебни актове се отнасят до частичния иск на [фирма] относно вземането по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чиято останала част е предмет на настоящото дело, и в тях релевантните за настоящия спор правни въпроси не са били предмет на разглеждане.
Неоснователен е и довода за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 103, ал. 2 ЗЗД е възможно да се извърши прихващане на пасивното вземане с насрещно /активно/ погасено по давност вземане, ако преди изтичане на давността са били налице предпоставките за извършване на прихващане на насрещните вземания съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, т. е. да са били налице предпоставките за извънсъдебно прихващане, а именно: преди изтичане на давностния срок относно активното вземане двете вземания да са съществували едновременно, годни за компенсиране, като активното вземане е било изискуемо, а пасивното – изпълняемо, но и двете вземания трябва да са били ликвидни, безспорно установени по размер. Като се е съобразил с трайноустановената съдебна практика по релевантните материалноправни въпроси въззивният съд е постановил решение, което не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по тези въпроси.
По делото е представено възражение, изготвено лично от касатора, в което се съдържат подробни оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт и на влезлите в сила решения по частичния иск. Доводите за неправилност на настоящото въззивно решение – предмет на касационната жалба е недопустимо да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като представляват основания за касационно обжалване на решението по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационнно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по отношение на доводите за неправилност на влезлите в сила решения по частичния иск е недопустимо обсъждането им поради това че са преклудирани и наличието на сила на пресъдено нещо по чл. 297 и следващите ГПК.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника сумата 1 500 лв. – направени разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 863 от 26.05.2011г. по т. дело № 322/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА Д. Г. К. като [фирма], [населено място], район „Студентски”, [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.