4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 03.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 11 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма],[населено място] срещу определение № 757/21.10.2010г. по ч. гр. дело № 670/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1509/31.05.2010г. по ч. гр. дело № 1148/2010г. на П. окръжен съд, Гражданско отделение. С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма],[населено място] срещу определение от 24.11.2009г. по гр. дело № 12427/2009г. на П. районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника [фирма],[населено място] за привличане като трето лице помагач на негова страна „А. транс” ЕПЕ /ООД/, Република Г.,[населено място].
В частната жалба се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението и релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Поддържа становище, че определението е от категорията на втората група съдебни актове, а именно тези, с които е разрешено по същество друго производство или се прегражда развитието му. Излага съображения и относно правилността/неправилността на въззивното и първоинстанционното определения в смисъл, че с лишаването от възможност за привличане на трето лице помагач на частния жалбоподател /ответник в първоинстанционното производство/ се нарушава правото на защита в процеса, както и че приложение следва да намерят разпоредбите на Регламент № 44/2001. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и частната жалба да бъде разгледана по същество.
Ответникът [фирма],[населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт на ВКС, ТК, съдебният състав е приел, че определението на П. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на ответника по делото за привличане на трето лице– помагач, не подлежи на касационно обжалване. Изложил е съображения, че определението по чл. 220 ГПК не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, защото третото лице – помагач няма качеството на главна страна в процеса и иск от него или срещу него може да се предяви в отделно производство. Според съдебният състав на ВКС, ТК, определението не е и от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, като се е позовал и на задължителните указания по т. 5 и т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. дело № 1/2001г. на ВКС, ОСГК.
Определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно. Обжалваният въззивен съдебен акт не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд, с което не се допуска привличане на трето лице произтича от закона – чл. 220, изр. второ ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Правилно съдебният състав се е позовал на задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. дело № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 5, съгласно която определението, с което се отказва встъпване или привличане на трето лице по чл. 174 и чл. 175 ГПК /отм./ не е преграждащо, третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Следователно определението по чл. 220, изр. 2 ГПК /преди чл. 176, ал. 1, изр. второ ГПК /отм./ подлежи на двуинстанционно разглеждане. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което П. окръжен съд се е произнесъл по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд.
Въззивният съдебен акт не е от категорията и на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Определенията, постановени по искане за конституиране на трето лице-помагач поради встъпване или привличане не отговорят на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, с установителната сила на мотивите на решението. С недопускане на трето лице – помагач в процеса постановеното решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и насрещната страна.
В този смисъл е постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 535 от 19.10.2009г. по ч. т. д. № 467/2009г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 104 от 09.02.2010г. по ч. т. д. № 2/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 106 от 09.02.2010г. по ч. т. д. № 874/2010г., ВКС, ТК, IІ т. о., определение № 11 от 07.01.2010г. по ч. т. д. № 683/2009г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 58 от 25.01.2010г. по ч. т. д. № 40/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 230 от 04.05.2010г. по ч. гр. д. № 212/2010г., ВКС, ГК, I. г. о. и други.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 757/21.10.2010г. по ч. гр. дело № 670/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.