2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151
С., 02.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 57/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на К. “Х. Н.” -[населено място] срещу Определение № 1557 от 12.Х.2010 г. по гр.д. № 1380/ 2010 г. на С. апелативен съд, с което е отменено решение № 679/8.VІІ.2010 г. по т.д.№ 2136/2007 г. на СГС, имащо характер на определение, с което е отказано да се присъдят на ищеца изцяло направените по делото разноски, над присъдените 290 лв. от първоинстанционния съд и е постановено друго, с което К. “Х. Н.” -[населено място] е осъдена да плати на [фирма] -[населено място] още 10 859.02 лв. – разноски по делото. По съображения, че е правилно първоинстанционното определение и че няма доказателства да е станал причина за завеждане на делото, жалбоподателят иска обжалваното определение да се отмени като неправилно. С допълнителна молба излага, че определението противоречи на константната съдебна практика – на Р. по гр.д.№ 2758/2005 г. на СГС, ІV, копие от което представя.
Ответникът по частната жалба А. Н. С. – ЕТ с фирма ”И. – АС – Антон Симеонов” -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата по същество, като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, че частната жалба е подадена в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е релевантният за делото правен въпрос, разрешен от съда, нито доказва да е налице противоречива съдебна практика с представеното копие от Р. от 2.V.2006 г. по гр.д.№ 2758/2005 г. на СГС. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., приложимо и за частните касационни жалби, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Сочените оплаквания за неправилност на определението не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поради изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1557 от 12.Х.2010 г. по гр.д. № 1380/ 2010 г. на С. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: