4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София, 26.05.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1083 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по подадена от Л. Б. И. от [населено място] молба за отмяна на влезли в сила решение № 581/23.12.2004г. по гр. дело № 1895/2003г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 803/08.12.2005г. по гр. дело № 1895/2003г. на ВКС, ТК, І т. о., решение от 16.06.2003г. по гр. дело № 4781/2002г. на СГС, ГК, ІV-В отд., решение № 1566/04.11.2002г. по гр. дело № 92/2002г. на ВКС, V г. о., решение от 10.07.2001г. по гр. дело № 3795/2000г. на СГС, ГК, ІV-Б отд. и решение от 28.07.2000г. по гр. дело № 9241/1999г. на СРС, ГК, 65 състав.
Молителят поддържа становище, че след получаване на 06.08.2009г. с препоръчано писмо на регресна покана от Гаранционен фонд, че на основание чл. 88 Закона за застраховането /отм./ и гр. дело № 1895/2003г. на ВКС фондът е изплатил на В. Виолетова П. общо сума в размер 26 880,81 лв. – обезщетение за виновно причинени вреди с управляван от молителя лек автомобил „Опел О.” при ПТП на 22.10.1997г. в [населено място], и направена проверка в СРС, молителят е установил, че решения на ВКС № 581/23.12.2004г. и № 803/08.12.2005г. по гр. дело № 1895/2003г. на ВКС, ТК, І т. о. са влезли в сила. Релевира доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването му в хода на различните инстанционни производства, които са накърнили правото на молителя да участва в съдебния процес и са ограничили правото му на защита: 1/ представената от ищцата молба на основание чл. 116 ГПК /отм./ в съдебно заседание на 17.04.2000г. по гр. дело № 9241/1999г. на СРС, ГК, 65 състав, на което молителят не е присъствал, е била връчена на лице, представило се за негов съсед Н. Х. Арваметидо след провеждане на заседанието, на 24.04.2000г. и молбата никога не му е предавана; 2/ молителят не е бил редовно призован за съдебно заседание на 17.05.2001г. по гр. дело № 3795/2000г. на СГС, ГК, ІV-Б отд., тъй като призовката е връчена на А. А., представил се за съсед, какъвто съсед молителят няма, и призовката не му е предадена; 3/ решението от 10.07.2001г. по гр. дело № 3795/2000г. на СГС не му е надлежно съобщено; 4/ препис от жалбата на ответника Гаранционен фонд срещу решението по гр. дело № 3795/2000г. на СГС не е връчен на молителя; 5/ съобщение от решението от 16.06.2003г. по гр. дело № 4781/2002г. на СГС, ГК, ІV-В отд., постановено след частична отмяна от ВКС на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, не е връчено на молителя; 6/ съобщение за съдебно заседание, проведено на 05.12.2005г. по гр. дело № 1895/2003г. на ВКС, ТК, І т. о., не е връчено на молителя. Неправилно съдебният състав на ВКС е приел наличие на редовна процедура на призоваване поради призоваване чрез Държавен вестник по реда на чл. 218д ГПК /отм./. Поддържа становище, че призоваване чрез Държавен вестник се извършва единствено за първоначално провежданите заседания по касационни производства. Молителят моли решенията да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане в СРС за повторно извършване на порочните процесуални действия – надлежно уведомяване на страните за молбата по чл. 116 ГПК /отм./.
Ответницата В. Виолетова П. /ищца в първоинстанционното производство/ оспорва молбата за отмяна и прави възражение за нейната недопустимост, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, т. 5 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – последното решение на ВКС е влязло в законна сила на 08.12.2005г., а молбата за отмяна е подадена на 09.11.2009г., след изтичането на едногодишния срок.
Ответниците [фирма], [населено място] и Гаранционен фонд /ответници в първоинстанционното производство/ оспорват молбата за отмяна и правят възражение за нейната недопустимост като подадена след изтичане на законоустановения тримесечен срок от узнаване на решението, тъй като молителят е уведомен за решението по гр. дело № 9241/1999г. на СРС, 65 състав при спазване на процедурата по чл. 46 ГПК /отм./ и му е връчена касационната жалба срещу решението по гр. дело № 3795/2000г. на СГС, ІV-Б отд., поради което е имал възможност да се запознае с постановените решения. Ответниците релевират и доводи за неоснователност на молбата за отмяна поради липса на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното:
Предвид обстоятелството, че предмет на молбата за отмяна са решения, постановени няколко години преди новия ГПК /ДВ, бр. 59/2007г., в сила от 01.03.2008г./, то сроковете за подаване на молбата следва да се изчисляват по отменения ГПК. Срокът за подаване на молба за отмяна зависи от релевираните основания за отмяна на съдебния акт. Като основание за отмяна молителят е посочил нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването му в хода на различните инстанционни производства, вследствие на които молителят е лишен от възможност да участва в делото и са ограничили правото му на защита – основание по чл. 231, ал. 1, б. „е” ГПК /отм./, понастоящем чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ максималният срок за подаване на молба за отмяна е една година от възникване на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизане на решението в сила. В настоящия случай молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на едногодишния преклузивен срок. По отношение на решение № 581/23.12.2004г. по гр. дело № 1895/2003г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 803/08.12.2005г. по гр. дело № 1895/2003г. на ВКС, ТК, І т. о. едногодишният срок е изтекъл съответно на 23.12.2005г. и 08.12.2006г. Изтекъл е и тримесечният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като съобщението за решението от 28.07.2000г. по гр. дело № 9241/1999г. на СРС, ГК, 65 състав е връчено лично на Л. Б. И. на 25.09.2000г., за решението от 10.07.2001г. по гр. дело № 3795/2000г. на СГС, ГК, ІV-Б отд. молителят е узнал на 22.11.2001г., когато му е връчена лично касационната жалба на ищцата срещу въззивния съдебен акт, а за решението от 16.06.2003г. по гр. дело № 4781/2002г. на СГС, ГК, ІV-В отд. молителят е узнал с връчване на касационната жалба на ищцата на 13.10.2003г.
По изложените съображения се налага изводът, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не е направено искане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна на влезли в сила решение № 581/23.12.2004г. по гр. дело № 1895/2003г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 803/08.12.2005г. по гр. дело № 1895/2003г. на ВКС, ТК, І т. о., решение от 16.06.2003г. по гр. дело № 4781/2002г. на СГС, ГК, ІV-В отд., решение № 1566/04.11.2002г. по гр. дело № 92/2002г. на ВКС, V г. о., решение от 10.07.2001г. по гр. дело № 3795/2000г. на СГС, ГК, ІV-Б отд. и решение от 28.07.2000г. по гр. дело № 9241/1999г. на СРС, ГК, 65 състав, подадена от Л. Б. И. от [населено място] с вх. № 1042580/09.11.2009г. по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред друг тричленен състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.