3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
С., 06.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 884/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. В. И. – от [населено място] срещу Решение № 70 от 26.03.2012 г. по т.д.№732/2011 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 809 от 27.07.2011 г. по т.д. № 426/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен искът на М. В. И. – от [населено място] срещу на [фирма] – [населено място] по чл. 517 ал. 3 ГПК за прекратяване на [фирма] – [населено място], с оплакване за необоснованост. В Изявление жалбоподателят описва преобразуването на дружеството, извършено срещу запора и счита, че главният въпрос по делото е за действителността на прекратяване на членството на длъжника в [фирма]. Сочи, че въпросът „е ли освобождаването на поименните, но под запор 99 дружествени дяла от капитала, е действие срещу запора по чл. 451 ал. 1 ГПК или не”, не е решен от въззивния и излага какво съдът е следвало да приеме по този въпрос. Представя копие от Решение от 10.12.2009 г. по гр.д. № 4489/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, постановено по иск по чл. 440 ГПК, невлязло в законна сила. В Изявление – 2 жалбоподателят сочи, че касационната жалба е допустима по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като за въззивния съд са неотносими към спора прекратяването на членството на длъжника и свързаните с това обстоятелства, а е противоположно решението на Старозагорски районен съд, приел обратното. По искането по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят изразява несъгласието си с неправилното отхвърляне на иска с основание и мотив отрицателен финансов резултат към края на месеца на прекратяване на членството на длъжника, с което съдът въвежда нова практика, извън хипотезата на чл. 517 ал. 3 ГПК – отхвърля иска при доказано неплащане. Сочи, че е противоположно решението от 02.02.2009 г. на Плевенски окръжен съд по т.д.№ 89/2008 г.(невлязло в сила).
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор и Допълнителен писмен отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване поради непосочване от жалбоподателя на решения по делото въпрос, като въпросът за действителността на прекратяване на членството на длъжника в дружеството и въпросът поемането на освободените от него дялове дали е против наложения запор, не са обусловили изхода на делото, а посочените от жалбоподателя съдебни актове не са влезли в законна сила. Оспорва касационната жалба и по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 517 ал. 3 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Жалбоподателят не е посочил разрешеният по делото правен въпрос, като за въпроса за действителността на прекратяване на членството на длъжника в [фирма], който счита за главен, сам сочи, че не е решен от въззивния съд. Жалбоподателят не излага съображения по поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като се има предвид, че по иска по чл. 517 ал. 3 ГПК има установена съдебна практика, посочена и от него. Представените съдебни актове по искането по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК не са влезли в законна сила. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания. Изложените от жалбоподателя оплаквания за неправилност на решението са касационни основания по чл. 281 т.3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 70 от 26.03.2012 г. по т.д.№732/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. В. И. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 200 лв. – разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: