4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 173/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр.София, 06.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. ИВАНОВА
търговско дело под № 173/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К. ликвидация/, гр.София, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Е.Лесова от С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отделение, постановено на 25.06.2009 год. по гр.дело № 3001/2007 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски районен съд, 57 състав от 06.04.2007 год. по гр.дело № 14025/2006 год. въззивният съд е постановил решение по съществото на спора, с което е уважил предявените от „Ел Из 2002”ЕООД, гр.София обективно съединени искове и е осъдил ответника-касатор да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.първо ЗЗД сумата 1 179 лева – цена на извършена работа по фактура № 40/10.06.2002 год. и сумата 588 лева – по фактура № 19/04.12.2003 год. ведно със съответните текуща и мораторна лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и обезщетение за понесени загуби в размер на сумата 716,40 лева на основание чл.79, ал.1 пр.второ ЗЗД във вр. с т.2 на раздел VІ от сключения между страните договор № 35/04.06.2001 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения за нарушаване нормата на чл.79, ал.1 ЗЗД като е уважен иск за реално изпълнение и обезщетение за вреди при наличие на прекратено облигационно правоотношение между страните. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В две допълнителни изложения към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с квалификацията на исковете и приложението на чл.79, ал.1 ЗЗД и по-конкретно какви са правата на кредитора при разваляне на договора и може ли да претендира реално изпълнение или само обезщетение за неизпълнението. Позовава се на ППВС № 1/1979 год. и две решения на ВС-ТК, І т.о. по т.дело № 740/2004 год. и т.дело № 206/2005 год.
Ответникът по касационната жалба „Ел-Из-2002”ЕООД, гр.София не изразява становище по наведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е уважил обективно съединените искове по чл.79, ал.1 ЗЗД както и претенциите за мораторни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД върху претендираните главници, които имат акцесорен характер. По делото е безспорно установено, че през процесния период страните са имали валидни облигационни отношения във връзка със сключен договор № 35/04.06.2001 год. Двете претенции обхващат период преди прекратяване действието на договора, което е станало на 06.05.2006 год. Предмет на първата претенция е заплащане стойността на извършена работа – предмет на двустранно оформени и представени по делото две фактури № 40/10.06.2002 год. и № 19/04.12.2003 год. Анализирайки целият доказателствен материал по делото съдът е направил извода, че ищецът е изпълнил поетите договорни задължения, извършил е задължителните и допълнителни ежегодни замервания на всички машини и ел.съоръжения на територията на ответника, отразени в съставените протоколи, подписани без забележка от представители на двете страни, при което положение на основание чл.79, ал.1 пр.първо възложителят-ответник следва да бъде осъден да заплати уговорената цена, възлизаща общо на сумата 2 483,40 лева. Уважен е и искът за заплащане на предвиденото в т.2 от раздел VІ на договора обезщетение за 2005 год., което ищецът претендира на основание чл.79, ал.1 пр.второ за това, че е претърпял вреди, тъй като през посочения период на действие на договора ответникът не го е допуснал да извърши възложените му по договора задължения, в резултат на което следва да му изплати загубите в размер на договорената сума от предходната година, както се е задължил с цитираната договорна клауза.
При тези фактически данни поставените от касатора в жалбата му материалноправни въпроси, отнасящи се до правата на кредитора във връзка с правните последици от разваляне на договора са ирелевентни за изхода на настоящия спор, тъй като в случая се касае за договорна, а не за извъндоговорна отговорност. Видно от данните по делото предмет на предявените искове са две обективно съединени претенции по чл.79, ал.1 ЗЗД – претендира се цената за вече извършени, но незаплатени работи по две фактури № 40/10.06.2002 год. и № 19/04.12.2003 год., както и обезщетение за неизпълнение от страна на длъжника през 2005 год., обхващащо периода на действие на процесния договор. Същият е прекратен от ищеца на основание т.2 от раздел VІ с едностранно предизвестие от 06.05.2006 год. С оглед постигнатата уговорка и съдържанието на цитираното писмо-предизвестие, налице е прекратяване на облигационната връзка между страните за в бъдеще, а не разваляне на сключения договор и свързаното с това обратно действие съгласно чл.88 ЗЗД, както погрешно се поддържа от касатора. Ето защо, цитираната практика на ВКС, изразена в ППВС № 1/28.05.1979 год. – по някои въпроси за неоснователното обогатяване в случая е неотносима. Както вече беше посочено, с предявените искове-предмет на делото се претендира договорната отговорност на ответника, а не евентуални последици от прекратяване или разваляне на процесния договор. В тази връзка не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съответствие с постоянната съдебна практика, изхождайки от конкретните данни по делото и събраните доказателства съдът е приел, че ответникът дължи на основание чл.79, ал.1 ЗЗД цената на извършената и приета от него работа, както и предвиденото в договора обезщетение за загубите, които е претърпял ищеца за това, че е бил възпрепятствуван от възложителя да извърши предвидените замервания през 2005 год.
Неправилно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, В.К., ІІ-Б отделение, постановено на 25.06.2009 год. по гр.дело № 3001/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: