Определение №39 от 12.2.2013 по търг. дело №337/337 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 337/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39

гр.София, 12.02.2013 година

В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 337/2012 година

Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жаба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 220/19.02.2011 год., постановено по в.гр.дело № 456/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Ямболския районен съд № 423/14.07.2011 год. по гр.дело № 1277/2010 год. въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца-касатор установителен иск по чл.422 във вр. с чл.410 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът С. Д. Х. от [населено място] в качеството му на наемател дължи на ищеца сумата 9 793,84 лева – наем за ползуване на земеделски земи съгласно сключен наемен договор от 13.07.2008 год., както и сумата 1 621,78 лева – мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на посочената главница по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 467/26.02.2010 год. по ч.гр.дело № 620/2010 год. на Районен съд [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа с основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Х. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат В.К. от АК-Я. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на направените съдебни разноски в размер на сумата 1 100 лева, представляваща заплатения адвокатски хонорар по представения към отговора договор за правна защита и съдействие от 05.03.2012 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева-за гражданските дела и до 10 000 лева-за търговските дела.
Видно от данните по делото предмет на предявения установителен иск по чл.422 ГПК е дължимостта на сумите по издадена на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение както следва: сумата 9 793,84 лева-наемна цена за ползуване на земеделска земя съгласно сключения между търговското дружество-ищец и ответника договор за наем от 13.07.2008 год., представляващ търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 и чл.278 ТЗ, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 1 621,78 лева за забавено плащане на посочената главница за периода на забавата. Тъй като се касае за търговско дело и цената на всяка една от двете обективно съединени претенции не надхвърля сумата от 10 000 лева, въззивното решение на Ямболския окръжен съд не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, като в полза на ответника по касация се присъдят направените и поискани от него съдебни разноски в размер на 1 100 лева, представляващи платеното адвокатско възнаграждение по представения към отговора му на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 05.03.2012 год.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 220/19.02.2011 год., постановено по в.гр.дело № 456/2011 год.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Д. Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1 100/хиляда и сто/лева съдебни разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:

Scroll to Top