3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118
София, 26.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 51/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Г. Д. И. – от[населено място] срещу Определение № 2255 от 19.ХІ.2010 г. по ч.гр.д. № 187/ 2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 19.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 4071/ 2008 г. на Плевенски районен съд, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу В. А. В. – от[населено място], тъй като е прекратено производството по гр.д.№ 3445/2009 г. на П. с предмет иск по чл. 422 ГПК. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като е предявил иск за установяване на вземането си, като съдът неправилно е прекратил гр.д. № 3445/ 2009 г., за което излага подробни съображения. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване повтаря съображенията за неправилност на действията, извършени по гр.д.№ 3445/ 2009 г. от ПлРС, с предмет иск по чл. 422 ГПК.
Ответницата по частната жалба В. А. В. – от[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не излага разрешения правен въпрос, нито съображения в подкрепа на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, счита, че и по същество частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото правен въпрос, разрешен от съда, нито е изложил съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., приложимо и за частните касационни жалби, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания, а и жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Сочените оплаквания за неправилност на определението не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поради изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2255 от 19.ХІ.2010 г. по ч.гр.д. № 187/ 2010 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: