1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 20.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1072 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника и ищец по насрещния иск Д. А. В. – Т. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. П. срещу решение № 270 от 01.08.2012г. по в. гр. дело № 340/2012г. на Окръжен съд Благоевград, с което е оставено в сила решение № 6847 от 14.12.2011г. по гр. дело № 1005/2011г. на Районен съд Разлог и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия [фирма], [населено място] сумата 1 000 лв. – разноски по делото за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт е прието за установено съществуването на вземане на [фирма], [населено място] спрямо Д. А. В. – Т. като [фирма], [населено място] в размер общо 10 196,60 лв., от която сума 7 951,68 лв. – стойност на продадени и доставени стоки, ведно със законната лихва върху нея от 20.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 2 244,92 лв. – лихва за забава за периода от 01.12.2008г. до 20.05.2011г., както и направените в заповедното производство разноски в размер 203,93 лв. – държавна такса, и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените за исковото производство разноски в размер 204 лв. – платена държавна такса. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените с насрещната искова молба от Д. А. В. – Т. като [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата 3 156,50 лв. – остатък след прихващането на стойността на стоките по стокови разписки от 07.07.2008г., 25.07.2008г. и 06.08.2008г., сумата 1 116,14 лв. – лихва за забава за периода от 06.08.2008г. до 03.08.2011г., сумата 8 435,50 лв. – стойност на стоките по стокова разписка от 20.08.2008г., сумата 2 932,81 лв. – лихва за забава за периода от 20.08.2008г. до 03.08.2011г., заедно със законната лихва върху главниците от 08.08.2011г. до окончателното плащане.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които се решават противоречиво и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за законосъобразност и обоснованост на въззивното решение. Релевира доводи за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е прието за установено съществуването на вземане на [фирма], [населено място] спрямо Д. А. В. – Т. като [фирма], [населено място] в размер общо 10 196,60 лв., от която сума 7 951,68 лв. – главница, представляваща стойност на продадени и доставени стоки, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 2 244,92 лв. представлява лихва за забава за периода от 01.12.2008г. до 20.05.2011г., както и направените в заповедното производство разноски в размер 203,93 лв. – държавна такса, и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените за исковото производство разноски в размер 204 лв. – платена държавна такса. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Д. А. В. – Т. като [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] с насрещната искова молба в обективно кумулативно съединение искове за заплащане на следните суми: 3 156,50 лв. – остатък след прихващането на стойността на стоките по стокови разписки от 07.07.2008г., 25.07.2008г. и 06.08.2008г.; 1 116,14 лв. – лихва за забава за периода от 06.08.2008г. до 03.08.2011г.; 8 435,50 лв. – стойността на стоките по стокова разписка от 20.08.2008г.; 2 932,81 лв. – лихва за забава за периода от 20.08.2008г. до 03.08.2011г., заедно със законната лихва върху главниците от 08.08.2011г. до окончателното плащане. Делото е търговско, тъй като предявените искове са по търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ – покупко-продажба на стоки и обезщетение за забава за плащането на цената по всяка покупко-продажба, като всяка една от заявените претенции по исковата молба и насрещната искова молба представлява отделен иск. Всеки от предявените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. Касационната жалба е подадена на 10.09.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. А. В. – Т. като [фирма], [населено място] срещу решение № 270 от 01.08.2012г. по в. гр. дело № 340/2012г. на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.