4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 856/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
гр.София, 26.08.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 856/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Г.Н. от АК-Д. срещу решението на Варненския апелативен съд № 145/21.05.2012 год., постановено по в.т.дело № 183/2012 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Добричкия окръжен съд № 8/05.01.2012 год. по т.дело № 87/2011 год. в частта, с която е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 23 265,12 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на сключен между страните на 14.05.2010 год. договор за продажба на пшеница и рапица ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос: следва ли при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор съдът да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Излага съображение, че по този въпрос обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, позовавайки се на приложените към жалбата три решения на различни състави на Гражданска колегия, ІV г.о. по гр.дело № 3697/2008 год.; по г р.дело № 166/2011 год. и по гр.дело № 421/2009 год., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният от [фирма] иск по чл.92, ал.1 ЗЗД и е осъден ответника-касатор да заплати сумата 23 265,12 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на сключения между страните договор за продажба на пшеница и рапица № Ф-ПШ-05/14.05.2010 год. Съгласно клаузите на този договор страните са договорили продажбата на 80 тона пшеница и 30 тона рапица реколта 2010 год. със срок на доставка между 25 юни и 10 юли 2010 год. с предварително заплащане на 80% от цената, като при частично, пълно или забавено изпълнение продавачът се задължава да върне авансово платената сума в двоен размер. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително заключенията на назначената финансово-счетоводна експертиза, съдът е приел за безспорно установено, че ответникът-продавач е изпълнил частично и със забава задължението си за предаване на рапицата – предал е рапица на стойност 13 648,20 лева, за която авансово е получил 13 536 лева. Счетено е за неоснователно възражението на ответника, че не е в забава, защото не е получил плащане на цената, тъй като съгласно договора доставката е дистанционна и стоката се предава в склада на купувача-ищец, който дължи плащане след приемането й въз основа на издадена от ответника фактура. Независимо от това, към момента на доставката ответникът вече е бил изпаднал в забава спрямо договорения срок. Прието е за несъстоятелно възражението за стопанска непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ, тъй като посочената разпоредба има за цел да се измени или прекрати занапред по съдебен ред чрез конститутивен иск договора и длъжникът не може да се позовава на стопанска непоносимост след като е изтекъл срока за изпълнение на договора и той вече е изпаднал в забава. При тези данни е направен решаващият извод, че ответникът-продавач се явява неизправна страна по процесния договор, поради което на основание чл.92, ал.1 ЗЗД дължи предвидената в т.8 от същия неустойка.
Изложеният от жалбоподателя процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди доводите на страните и да прецени всички събрани доказателства е релевантен по делото, но по отношение на него не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните. В този смисъл са и представените към жалбата три решения на ВКС, ГК по гр.дело № 3697/2008 год.; по гр.дело № 166/2011 год. и по гр.дело № 421/2009 год. на ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В случая въззивният съд е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тези действия на съда са в съответствие с цитираната съдебна практика. Що се отнася до конкретните изводи направени в резултат на извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Тези изводи не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 145/21.05.2012 год., постановено по в.т.дело № 183/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ