3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
С., 19.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 955/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от В. Г. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. К. от РАК, срещу разпореждане № 4 900 от 19.10.2012 г. по ч. гр. д. № 596/2012 г. на Русенски окръжен съд. Със същото е върната подадената от жалбоподателя частна жалба против определение № 2 225/19.09.2012 г. по в. гр. д. № 596/2012 г. на Р., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на Д. за присъждане на разноски над присъдените му с въззивното решение 660 лв. до претендираните 2 500 лв. при цена на иска в размер на 1 343,62 лв.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е нищожно, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос извън неговата компетентност. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и делото да бъде върнато на Р. за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената частна жалба.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
С решение № 527/20.03.2012 г., постановено по гр. д. № 6 659/2011 г. Русенският районен съд е отхвърлил изцяло предявения от [фирма] [населено място] установителен иск против В. Г. Д. от [населено място] за сумата от 1 343,62 лв. (1 095,49 лева – главница и 248,13 лв. – лихва за забава). Този съдебен акт е обжалван пред Р., който с решение № 430/05.07.2012 г. по в. гр. д. № 596/2012 г. го потвърждава като е присъдил 660 лв. съдебни разноски на ответника (жалбоподател в настоящото производство) намалявайки, поради прекомерност претендираните разноски, които надвишават цената на иска. Постъпила е молба от жалбоподателя (вх.№ 7 586/10.07.2012 г.), с която на основание чл. 248 ГПК се иска изменение на въззивното решение в частта за разноските. С определение № 2 225/19.09.2012 г. Р. е оставил същата без уважение по съображения, че претендирания размер на разноските представлява злоупотреба с право и не е в съответствие с добрите нрави. Срещу това определение е подадена частна жалба от Д., която с разпореждане № 4 900 от 19.10.2012 г. (предмет на настоящото производство) е върната на подателя й на осн. чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК като процесуално недопустима.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Според чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията на които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай, въззивното решение не подлежи на касационен контрол, с оглед цената на иска (1 343,62 лв.) и определения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер на претенциите за допустимост на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК законодателят изрично е регламентирал правомощията на въззивния съд да върне с разпорежданеподадената касационна, респ. частна касационна жалба, в случаите, когато постановеното от него решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. В този смисъл, правилно Р. с обжалваното разпореждане е върнал подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че посоченото разпореждане е нищожно, тъй като същото е постановено само от съдията – докладчик, вместо от тричленния състав. По своята същност обжалваният съдебен акт представлява действие по движението на делото (администриране на частна жалба) и това действие може да бъде извършено еднолично с разпореждане на съда (приравнено на преграждащите определения), по отношение на което съгласно чл. 279 ГПК се прилагат правилата на чл. 274 – 278 ГПК. В този смисъл е и т. 5 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че разпореждането на Русенски окръжен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4 900 от 19.10.2012 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по ч. гр. д. № 596/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: