1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 26.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 286 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. С. К. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ч. Р. Х. срещу решение № 903 от 24.06.2010г. по гр. дело № 554/2010г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ гр. състав, с което е потвърдено решение № 3441 от 23.12.2009г. по гр. дело № 4958/2009г. на Пловдивски районен съд, ХІХ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от Г. С. К. като [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1 ЗЗД и чл. 47, т. 4 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма], [населено място], одобрени с решение № ОУ-014/10.05.2008г. на ДКЕВР, за заплащане на сумата 4 110,80 лв., представляваща сбор от обезщетения за претърпени загуби, които са пряка и непосредствена последица от подаването от ответника на ел. енергия с качество и показатели, несъответстващи на действащата нормативна енергия на 16.01.2009г., от която сума 3 572,28 лв. – заплатена за възстановяване на ел. инсталацията в ресторант „Чадърите”, 113,52 лв. за закупуване на 1 брой ново захранващо устройство за компютър 600 va и 425 лв. за закупуване и ремонт на 1 брой компютърна платка, като неоснователни, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 370 лв. – разноски и 386,65 лв. – адвокатско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпроса за съществуване на субективното право, чиято защита се претендира по съдебен ред и касае възстановяване на реално нанесени вреди, които не са с малка стойност, както и взаимоотношение между търговци при реализиране на доставка на електрическа енергия; задължен ли е ищецът да посочи правна квалификация на иска; обвързан ли е съдът от правната квалификация, посочена от страната или следва сам да я определи с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба; допустима ли е кумулация на иска за договорна отговорност с иска за гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД. Позовава се на противоречие с решение № 234/23.02.2001г. по гр. дело № 1225/2000г. на ВКС, V г. о., решение № 2224/28.12.1984г. по гр. дело № 1120/1984г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 1030/09.10.2001г. по гр. дело № 2163/2000г. на ВКС, V г. о. и решение № 857/06.06.2006г. по гр. дело № 503/2005г. на ВКС, ІV г. о.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Третите лица помагачи [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [община], [населено място], [фирма], [населено място] и ЗК [фирма], [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Производството по делото пред Районен съд Пловдив е образувано по искова молба, подадена от Г. С. К. като [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата общо в размер 4 110,80 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени при неизпълнение на задълженията на доставчика за пренос на електрическа енергия до ресторант „Чадърите” с качество и показатели, съответстващи на нормативната уредба. В обстоятелствената част са изложени обстоятелства, че ищецът от закупуването на недвижим имот ресторант „Чадърите” в [населено място], [улица] до предявяването на иска е потребител на електрическа енергия въз основа на договор за доставка на електрическа енергия, сключен с ответното дружество. На 16.01.2009г. около 15.00 ч. вследствие на токов удар и подаване на електрическа енергия над допустимата от крайния снабдител на ищеца били причинени подробно описани имуществени вреди, впоследствие констатирани от представители на ответника на 28.01.2009г., за което бил съставен констативен протокол за техническа проверка. Поради това, че ответното дружество не е възстановило вредите, нито е заплатило тяхната стойност, ищецът е предявил искове за заплащане на обезщетение в горепосочения общ размер.
Първоинстанционният и въззивният съд са квалифицирали исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1 ЗЗД и чл. 47, т. 4 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма]. Съобразно така приетата правна квалификация исковете са отхвърлени с мотиви, че от доказателствата по делото не се установява неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника според нормите на ЗЕ и Общите условия, от което описаните в исковата молба вреди да са в пряка и непосредствена последица от такова неизпълнение.
Въззивната инстанция е обсъдила събраните доказателства, установила е фактическата обстановка и въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е приела, че причина за настъпилата авария в ресторанта на ищеца е завъртане на рогатката, монтирана на стълб № 10, собственост на [община], находящ се на [улица]в близост до имота на ищеца, който стълб е монтиран в размер с нормативните изисквания на 2 метра, вместо необходимите по норматив 4 метра разстояние от най-близкия фазов проводник, като този проводник не е бил заземен, а само занулен. Решаващият съдебен състав е анализирал задълженията на ответника спрямо своя потребител – ищеца съгласно чл. 89 ЗЕ, чл. 11, т. 2 от Общите условия и чл. 69 ЗЕ, съпоставил ги е с фактическата обстановка и причината за аварията и е направил извод, че вредите не се дължат на неизпълнение на договорни задължения. Приел е, че при реконструкцията на [улица]и приемане на същата са налице редица нарушения на нормативните изисквания и евентуално наличие на виновно поведение на ответника или третите лица помагачи, но тъй като ищецът не се позовава на деликтна отговорност за ответника, съдът не може да направи съответните изводи.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва въз основа на изложените от касатора въпроси и основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросите дали ищецът е длъжен да посочи правното основание на иска, обвързан ли е съдът от посочената от страната правна квалификация или следва сам да я определи с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, е решен в съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953г., ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 45/20.04.2010г. по т. дело № 516/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 52/22.05.2009г. по т. дело № 695/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 145/15.12.2009г. по т. дело № 250/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика, ищецът не е длъжен да посочи правната квалификация на иска, а същата се определя от съда въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане. Определянето на правното основание на исковата претенция е задължение на съда, който следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и относимите становища на страните и приложи съответния материален закон. При постановяване на въззивното решение въззивният съд съобразно задължителната практика на ВС и ВКС е определил правното основание на предявените искове въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявения петитум.
Поради изложените съображения позоваването на противоречие с решение № 234/23.02.2001г. по гр. дело № 1225/2000г. на ВКС, V г. о., решение № 2224/28.12.1984г. по гр. дело № 1120/1984г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 1030/09.10.2001г. по гр. дело № 2163/2000г. на ВКС, V г. о. и решение № 857/06.06.2006г. по гр. дело № 503/2005г. на ВКС, ІV г. о. е неоснователно. Първите три решения са в смисъла на задължителната съдебна практика, с която решаващият съдебен състав се е съобразил, а решение № 857/06.06.2006г. по гр. дело № 503/2005г. на ВКС, ІV г. о. е неотносимо, тъй като е постановено по повод на иск за обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, а не от неизпълнение на договорни задължения.
Въпросът „дали е допустима кумулация на иска за договорна отговорност с иска за гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД” не е релевантен за делото, тъй като ищецът не е предявил в обективно кумулативно съединение иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди поради неизпълнение на договорни задължения /договорна отговорност/ по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1 ЗЗД и иск за обезщетение за имуществени вреди, причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква работа при или по повод на изпълнението на тази работа, по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД /деликтна отговорност/. От друга страна, следва да се отбележи, че е налице трайноустановена съдебна практика, съгласно която, когато се претендира една и съща сума като обезщетение за причинени вреди на различно правно основание, исковете следва да бъдат предявени в обективно евентуално съединение, което в настоящия случай не е направено.
Въпросът за съществуване на субективното право, чиято защита се претендира по съдебен ред и касае възстановяване на реално нанесени вреди, които не са с малка стойност, както и взаимоотношение между търговци при реализиране на доставка на електрическа енергия, не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е много общ, а установяването на конкретно претендираното с исковата молба субективно право зависи от конкретните факти и обстоятелства, доказани от страните, които могат да бъдат различни за всеки отделен случай.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се присъждат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 903 от 24.06.2010г. по гр. дело № 554/2010г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ гр. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица помагачи [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [община], [населено място], [фирма], [населено място] и ЗК [фирма], [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.