4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 221/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр.София, 05.04.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 221/2012 година
Производството е по чл.274, ал.2, изр.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л.Х. от САК срещу определението на тричленен състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд № 261/16.11.2011 год., постановено по т.дело № 1109/2011 год. С това определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Н. К. касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски градски съд от 04.07.2011 год. по гр.дело № 1957/2011 год. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на СРС от 15.09.2010 год. по гр.дело № 35543/2008 год., поправено с решение от 05.11.2010 год. по същото дело относно уважените обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за строителство от 31.08.2007 год., въззивният съд е отхвърлил претенциите на ищеца-касатор, предявени срещу едноличен търговец Я. К. Я. с фирма „Я. К. Я.-ИЯ 77”, [населено място] за сумата 7 473,28 лева-обезщетение за вреди в размер на разликата между уговореното възнаграждение по процесния договор и заплатеното от ищеца възнаграждение на друг изпълнител по последващ договор за изработка от 30.11.2007 год., както и за сумата 350 лева – обезщетение за вреди от изплатено възнаграждение за извършена от [фирма] експертна оценка на изпълнените от ответника СМР по договора от 31.08.2007 год.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане същото да бъде отменено и да се разгледа от ВКС подадената касационна жалба. Навеждат се доводи, че в случая не се касае за търговско дело, тъй като предмет на спора са правоотношения по сключен договор за изработка, регулирани от нормите на ЗЗД.
Ответникът по частната жалба едноличен търговец Я. К. Я. с фирма „Я. К. Я.-ИЯ 77”, [населено място] изразява становище, че обжалваното определение на тричленния състав на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Видно от данните по делото предмет на касационната жалба е въззивното решение на СГС, в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца-касатор срещу едноличен търговец Я. Я. два обективно съединени иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение от страна на ответника за задълженията му по сключения между страните на 31.08.2007 год. договор за извършване на строителни работи съответно: първият – предявен за сумата 8 489,28 лева, представляваща разликата между договорената цена и цената по последващ договор, сключен с друг изпълнител за довършване на същите СМР, а вторият – за сумата 350 лева, заплатена от ищеца на фирма за строителен надзор цена за експертна оценка на извършените от ответника СМР по процесния договор.
При тези фактически данни законосъобразен се явява направеният от състава на ІІ т.о. на ВКС-ТК извод в обжалваното определение № 261/16.11.2011 год. по ч.т.дело № 1109/2011 год., че в случая с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК е недопустимо касационно обжалване на постановеното въззивно решение предвид размера на предявените претенции. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр.100/21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за гражданските дела и до 10 000 лева – за търговските дела. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл.286, ал.1 и чл.287 ТЗ, тъй като предмет на исковете са обезщетения за вреди от неизпълнение на задължение по търговска сделка /каквато се явява сключения между страните договор за строителство, който е в предмета на дейност на едноличния търговец-ответник по делото/ и размерът на отделните претенции е под предвидения от закона праг на обжалваемост пред ВКС. Съгласно чл.287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска-т.е. свързана е с упражняваното от едноличния търговец занятие, респ. с предмета му на дейност.
С оглед на изложеното правилно с обжалваното определение предмет на настоящото производство тричленният състав на ВКС-ТК, ІІ т.о. е оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената касационна жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена на 09.08.2011 год./т.е. след влизане в сила на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ, бр.100/21.12.2010 год./, към който момент следва да се извършва преценката за нейната допустимост.
Мотивиран от изложеното, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261/16.11.2011 год., постановено по т.дело № 1109/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: