3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 96
София, 21.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 671/ 2010 год.
Производството е по чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “А. – 96” -[населено място] срещу Решение № 201 от 19.ІV.2010 г. по гр.д. № 3399/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 720 от 7.ІХ.2008 г гр.д. № 2069/2007 г. на СГС, поправено за явна фактическа грешка[населено място] № 862 от 24.ХІ.2009 г., в частта, с което е уважен искът по чл. 208 ал. 1 КЗ и е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от [фирма] -[населено място] срещу [фирма] -[населено място] за сумата 42 713.14 лв. – застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 07-0300/354/5000044, с оплакване за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – счита, че е противоречива практиката по прилагане на закона, което обосновава с доводи за неправилност на решението – неправилно съдът е приел, че е достатъчно да има издадено наказателно постановление, без непременно същото да е влязло в сила, а ВАС е заел съвсем различна позиция[населено място].№ 2624 от 22.ІІ.2004 г. по адм.д.№ 2130/2004 г. Жалбоподателят поддържа, че касационната жалба е допустима и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като същият казус не е разглеждан и неговото разглеждане по същество от ВКС би било от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото. Иска въззивното решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се потвърди първоинстанционното решение.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва като недопустима касационната жалба, тъй като не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, който е отхвърлен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос, за който поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а излага оплаквания за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените оплаквания за неправилност на решението. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Въпреки това следва да се посочи, че жалбоподателят не доказва да е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като посоченото решение на ВАС не е от актовете, които се включват в чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 201 от 19.ІV.2010 г. по гр.д. № 3399/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА “А. – 96” -[населено място] да плати на [фирма] -[населено място] 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: