1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 29.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1189 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. А. Е. срещу определение № 459/26.02.2014г. по ч. гр. дело № 601/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] частна жалба срещу разпореждане от 25.10.2013г. по т. дело № 3114/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав и производството по ч. гр. дело № 601/2014г. на САС е прекратено. С посоченото разпореждане СГС е оставил без движение подадената от [фирма] въззивна жалба срещу постановеното по делото решение с указание до страната да внесе по сметка на САС държавна такса в размер 14 420,42 лв. за въззивното производство.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост на обжалваното определение поради това, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по неподадена частна жалба. Релевира доводи, че подадената молба от 12.11.2013г., допълнена с молба от 04.12.2013г. с оглед съобщението на СГС от 20.11.2013г., че разпореждането за дължимост на държавна такса било на САС, по които Софийски апелативен съд е следвало да се произнесе, нямат характер на частна жалба, а представляват молба за отмяна на основание чл. 253 ГПК на разпореждането на САС за внасяне на държавна такса поради допусната грешка в преценката на приложимите изисквания и недължимост на предварително внасяне на държавна такса в производствата за попълване на масата на несъстоятелността.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че подадената от [фирма] молба от 12.11.2013г., допълнена с молба от 04.12.2013г. има характер на частна жалба срещу разпореждането от 25.10.2013г. по т. дело № 3114/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав, с което въззивната жалба е оставена без движение, с оплаквания за незаконосъобразност и искане същото да бъде отменено. За да я остави без разглеждане и за да прекрати производството, съдебният състав се е аргументирал с недопустимост на частната жалба поради това, че разпореждането за оставяне без движение на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и отстраняване нейната нередовност не прегражда по-нататъшното развитие на делото и няма характер на прекратително определение, нито обжалването му е предвидено в конкретна правна норма. Въззивният съд е изложил съображения, че разпореждането не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол и поради това, че срещу него страната може да се защити чрез обжалване на определението за връщане на въззивната жалба.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно.
Ответникът по исковата молба [фирма], [населено място] е подал срещу решение № 1395/05.08.2013г. по т. дело № 3114/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав въззивна жалба с вх. № 98458/04.09.2013г. На 14.10.2013г. делото е изпратено на Софийски апелативен съд, но въз основа на разпореждане на зам. председателя на САС от 22.10.2013г. е върнато обратно на СГС за внасяне на държавна такса по сметка на САС по въззивната жалба. В изпълнение на указанията на въззивната инстанция първоинстанционният съд с разпореждане от 25.10.2013г. е оставил без движение въззивната жалба и е указал на въззивника в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на САС държавна такса в размер 14 420,42 лв., като при непредставяне на доказателства въззивната жалба ще бъде върната. След връчване на съобщението въззивникът е подал до Софийски градски съд молба вх. № 127484/12.11.2013г. за отмяна на основание чл. 253 ГПК на посоченото разпореждане поради липса на предпоставките за внасяне предварително на държавна такса съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ. Въз основа на разпореждането на СГС от 14.11.2012г. въззивникът е уведомен на 28.11.2013г., че указанията за държавна такса на САС са задължителни за първостепенния съд. С молба вх. № 138294/04.12.2013г. въззивникът е уточнил, че молбата с вх. № 127484/12.11.2013г. за отмяна на основание чл. 253 ГПК на разпореждането за внасяне на държавна такса по сметка на САС да се счита подадена до САС. Софийски апелативен съд е приел, че молбата има характер на частна жалба, поради което е върнал обратно на СГС делото за внасяне на държавна такса в размер 15 лв. по сметка на САС. След внасяне от въззивника /частен жалбоподател/ на указаната държавна такса делото е изпратено отново до въззивната инстанция, която е постановила обжалваното с настоящата частна жалба определение.
Доводът за недопустимост на определението на САС поради произнасяне по непредявена частна жалба е неоснователен. Заявеното от ответника искане е за отмяна на разпореждането на СГС за оставяне на въззивната жалба без движение и даване на указания за внасяне на държавна такса, като това искане е поддържано и пред Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател не е направил искане САС да отмени на основание чл. 253 ГПК собственото си разпореждане от 22.10.2013г. за връщане обратно на СГС делото за внасяне на държавна такса по сметка на САС по въззивната жалба. Поради това въззивната инстанция правилно е приела, че характерът на подадената от [фирма] молба от 12.11.2013г., допълнена с молба от 04.12.2013г. е на частна жалба срещу разпореждането от 25.10.2013г. по т. дело № 3114/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав. Следователно постановеното от САС определение – предмет на настоящата частна жалба е допустимо.
Обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като разпореждането на СГС не подлежи на обжалване поради това, че не е от категориите на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в изрична процесуалноправна норма. Правилността на това разпореждане не подлежи на самостоятелна проверка, а се проверява в производство по обжалване на разпореждане за връщане на въззивна жалба.
Въз основа на изложените съображения определението на Софийски апелативен съд е допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 459/26.02.2014г. по ч. гр. дело № 601/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.