2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
С., 21.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 558/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “К. и Ко” К. – [населено място] срещу Определение № 1382 от 28.07.2011 г. по ч.гр.д. № 2634/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 15.06.2011 г. по т.д. № 101/ 2005 г. на Окръжен съд – Монтана, с което “К. и Ко” К. – [населено място] е осъден да плати още 15 441.14 лв., освен събраната при образуване на делото в КОС д.т. 5736 лв., с оплакване за неправилност. В Уточнение към частна жалба жалбоподателят сочи, че касационната жалба е с основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което обосновава 1. с оплакване за неправилно приложение на закона и невярно изчисляване на дължимата държавна такса и 2. с оплакване, че съдът неправилно е увеличил служебно в нарушение на чл. 56 ал. 1 ГПК (отм.) цената на предявените искове и на това основание е увеличил държавната такса. Иска определението да се отмени и да се постанови друго, с което да му се възстанови недължимо внесената сума 15 441.14 лв., евентуално – държавната такса да се изчисли в размер на 11 0832.86 лв., съгласно Тарифа №1 към ЗДТ и таксите, събирани от съдили – щата, прокуратурата, следствените служби и МП, като му се възстанови надвнесената сума 10 094.28 лв.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделе – ние, като констатира,че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е присъдена дължимата от ищеца държавна такса, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което ищецът е осъден да плати още 15 441.14 лв. – държавна такса по предявените искове, тъй като при образуване на делото е внесъл 5736 лв. Изложени са съображения, че при иск за нищожност на договор с цена 240 000 лв., иск за връщане на недължимо платена като гаранция сума 235 000 лв. и иск за обезщете ние за вреди 54 428.57 лв., дължимата държавна такса 4% върху сумата общо 529 428 лв., е 21 177.14 лв. и предвид внесената държавна такса 5736 лв., ищецът дължи още 15 441.14 лв.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като жалбоподателят не е посочил кой е релевант- ния за делото разрешен от съда правен въпрос, нито е изложил съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените допуснати от съда нарушения. Непосочването на релевант- ния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжал – ване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1382 от 28.07.2011 г. по ч.гр.д. № 2634/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: