3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
София, 23.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 792/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Решение № 48 от 30.ІV.2010 г. по т.д. № 117/ 2010 г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 544 от 30.ХІІ.2009 г. по т.д. № 24/ 2009 г. на В. окръжен съд, с което [фирма] -[населено място] е осъдена да предаде на З. ”Р. – 94” -[населено място], обл. Варна описаните селскостопански машини, както и склад за ГСМ – 2 цистерни и 1 колонка и навеси в парцели ХІІІ, ХVІІ и ХХVІ от парцелирания план на стопанския двор, семехранилище в парцел ХІІІ от съшия план, асфалтова площадка в парцел ХІІІ и царевичен кош в парцел ХVІІ, на основание чл. 233 ал. 1 ЗЗД, с оплакване за недопустимост и неправилност и за необоснованост, които оплаквания са изложени и в Уточнение към касационна жалба. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и че по него ВКС би постановил решение от значение за точното прилагане на закона – основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Излага несъгласие с мотивите на решението, които счита, че са относно правоотношения, които не са предмет на иска, а че се касае за правоотношения спрямо трети неучастващи в делото лица. Жалбоподателят основава на доказателствата по делото оплакванията си за неправилност на направените изводи и поддържа, че липсва основание да върне вещите, които не държи. Като излага, че в това се състоят и основните материални и процесуални въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, счита, че ВКС с решението си по тях би допринесъл за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба З. “Р. – 94” -[населено място], обл. Варна София по съображенията, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество жалбата и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не е посочил кой е релевантният за делото разрешен от съда правен въпрос, нито е изложил съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Независимо от това, не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Дали решението е законосъобразно и обосновано – това е оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Т. прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 48 от 30.ІV.2010 г. по т.д. № 117/ 2010 г. на В. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: