1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1169
С., 28.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 902/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Д. от ВАК, срещу определение № 483 от 04.10.2012 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. т. д. № 563/2012 г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК се спира производството по делото до приключване на досъдебно производство ДП № 1 007/2010 г. по описа на 04 РУП – СДВР и ПП № 14 266/2012 г. по описа на СРП относно противозаконно отнемане на лек автомобил „БМВ Х5”, ДК [рег.номер на МПС] .
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици и делото да се върне на ВАпС за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че не са налице предпоставките на чл. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, с оглед на което следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Производството по т. д. № 2 445/2011 г. по описа на Варненски окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 208 КЗ, предявен като частичен за 25 001 лв. от общия размер 93 000 лв. от [фирма] [населено място] срещу Д. Общо застраховане” АД [населено място]. Ищецът претендира частично заплащане на дължимо застрахователно обезщетение за възникнало на 22.04.2010 г. застрахователно събитие – кражба на л. а. „БМВ Х5”, ДК [рег.номер на МПС] , като основание за това е сключената между страните имуществена застраховка „Автокаско” на МПС – застрахователна полица № 306 786/23.04.2009 г. С решение № 1 136/04.07.2012 г. съдът е уважил предявения иск и е осъдил ответното дружество да заплати на жалбоподателя сумата от 25 001 лв., представляваща претендираната част от дължимото застрахователно обезщетение.
Недоволен от постановеното решение, ответникът е депозирал въззивна жалба пред Апелативен съд [населено място], по която е образувано в. т. д. № 563/2012 г. С обжалваното в настоящото производство определение, въззивният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване на досъдебно производство ДП № 1 007/2010 г. по описа на 04 РУП – СДВР и ПП № 14 266/2012 г. по описа на СРП относно противозаконно отнемане на процесния лек автомобил „БМВ Х5”, ДК [рег.номер на МПС] .
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК законодателят е предвидил възможността производството по делото да бъде спряно, в случай, че при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор. Само по себе си образуването на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, не обуславя наличието на предвидените в тази разпоредба предпоставки за спиране на производството.За да се приеме, че е налице така установеното в процесуалния закон основание за спиране на производството е необходимо в хода на производството съдът да разкрие наличието на престъпно обстоятелство и установяването на това обстоятелство да има значение за изхода на гражданския спор. В конкретния случай, в хода на производството е представено писмо от СДВР, 04 РПУ [населено място], от което е видно, че са констатирани разминавания между показанията на Д. Б. – заявител на щетата и отговора на официалния вносител за БМВ за България „К. А.” относно използването на ключа на откраднатия автомобил. И тъй като от съществено значение за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилата щета е именно механизма на настъпването й, правилно въззивният съд е спрял производството по делото до изясняване на посочените факти, с оглед направеното възражение от ответното дружество за липса на застрахователно събитие и предотвратяване на застрахователна измама.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 483 от 04.10.2012 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. т. д. № 563/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: