4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 567/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр.София, 18.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 567/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 233/13.02.2012 год., постановено по гр.дело № 3357/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 2043/01.04.2011 год. по гр.дело № 7143/2009 год. в частта, с която са уважени предявените от наследниците на загиналата при ПТП на 20.07.2008 год. М. Д. П. искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частта за разликата над 60 000 лева до 120 000 лева за всеки един от родителите й, като с въззивното решение ответникът-касатор е осъден да заплати още по 30 000 лева от претендираното обезщетение на всеки от ищците. До размера на присъдените от Софийски градски съд обезщетения от по 60 000 лева за всеки от родителите първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ответника пред въззивния съд. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в осъдителната му част за разликата над 60 000 лева до присъдените по 150 000 лева обезщетения на майката и бащата на загиналата /респ. на наследниците му след неговата смърт настъпила по време на процеса/.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му осъдителна част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимите обезщетения, който според касатора е твърде завишен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, по който въпрос е налице противоречива съдебна практика на ВКС, позовавайки се на приложените четири броя съдебни решения на състави на Наказателна колегия на ВКС, постановени: по н.дело № 146/2009 год. на ІІ н.о.; по н.дело № 287/2008 год. на ІІ н.о.; по н.дело № 396/2008 год. на І н.о. и по н.дело № 124/2009 год. на ІІ н.о.
Ответниците по касация/ищци по делото/ изразяват становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. От своя страна в срока за отговор Р. К., Д. П. и Рая П./последните двама в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса ищец Д. А. П./ са подали насрещна касационна жалба по чл.287, ал.2 ГПК срещу въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над присъдените размери на обезщетенията от двете съдебни инстанции до претендирания от тях размер – по 350 000 лева за всеки от двамата родители. Позовават се на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като излагат доводи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението от непозволено увреждане, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и провери данните по делото, констатира следното:
Първоначалната касационна жалба на ответника ЗК [фирма], [населено място] е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част апелативният съд е уважил предявените от наследниците на починалата при ПТП М. Д. П. искове по чл.226, ал.1 КЗ допълнително със сумата по 30 000 лева за всеки от двамата родители над присъдените им от първоинстанционния съд обезщетения за неимуществени вреди от по 120 000 лева. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал /включително заключенията на назначените експертизи/ и релевантните за спора факти и обстоятелства, въззивният съд е приложил принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на ищците за претърпените болки и страдания от загубата на тяхната дъщеря, споделяйки напълно мотивите на първоинстанционния съд, че нелепата смърт на дете в непълнолетна възраст винаги води до дълбоки и трайни мъки и страдания от невъзвратимата загуба.
При тези данни основният материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В случая в изпълнение на указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
По изложените съображения подадената от ЗК [фирма], [населено място] касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което въззивното решение на САС в обжалваната му част не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на производството по отношение на жалбата на ЗК [фирма] подадената от ответниците по касация /ищци по предявения иск/ насрещна касационна жалба не може да бъде разгледана, ако не бъде разгледана по същество първоначално подадената касационна жалба, в който смисъл е разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.288 и чл.287, ал.4 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 233/13.02.2012 год., постановено по гр.дело № 3357/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: