3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София 29.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1594/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 570/20.02.2014 г. по ч.гр.д. № 281/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Определение №12 749 от 07.10.2013 г. по гр.д.№ 6556/2011 г. на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 739 ал. 1 ТЗ, с оплакване, че е неправилно. В Изложение на обстоятелства съгласно чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 ГПК по въпроса дали нормата на чл. 739 ал. 1 ТЗ е относима само към случаите, когато несъстоятелността е приключила с прекратяване на дружеството и по тази причина липсва правен субект, и прилага ли се когато търговецът не е заличен и е налице правен субект. Жалбоподателят счита, че произнасянето от ВКС по този въпрос е абсолютно необходимо и за да се създаде стабилност при разглеждане на аналогични казуси.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което е прекратено производството по делото по осъдителните искове срещу [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] на основание чл. 739 ал. 1 ТЗ. Съдът е приел, че първоинстанционното производство е било спряно на основание чл. 637 ал. 1 ТЗ, съдът е указал на ищеца да посочи предявил ли пред синдика вземанията си и ищецът е заявил, че не ги е предявил, като от извършената справка в ТР по т.д.№ 3096/2011 г. на СГС съдът е установил, че процесните вземания не са включени в списъка на приетите, нито в списъка на неприетите вземания. Изложил е съображения, че целта на спирането по чл. 637 ал. 1 ТЗ е вземанията да се предявят и приемат или отхвърлят в производството по несъстоятелност на длъжника, и е предвидено в чл. 637 ал. 2 ТЗ кога спряното исково производството се прекратява, а в чл. 637 ал. 3 ТЗ – как се възобновява, като т.1 касае само предявено вземане. Заключил е, че образуваното исково производство не може да бъде продължено поради преклудиране на възможността ищецът да предяви вземанията си пред синдика, затова съгласно чл. 739 ал. 1 ТЗ се погасяват вземанията, предмет на делото, непредявени в производството по несъстоятелност.
С оглед изложеното и изведения от частния жалбоподател въпрос, релевантният за делото процесуалноправен въпрос е: допустими ли са с оглед разпоредбата на чл. 739 ал. 1 ТЗ осъдителни искове, предявени срещу ответник, за когото е открито производство по несъстоятелност, когато ищецът е пропуснал да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност, съгласно чл. 685 и чл. 688 ТЗ.
Този въпрос въззивният съд е решил в съответствие със съдебната практика – определения, постановени от ВКС по чл. 274 ал. 3 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Опр. № 97/05.02.2010 г. по ч.т.д.№742/2009 г. на ІІ т.о. и Опр.№175/07.03. 2014 г. по ч.т.д.№ 4362/2013 г. на ІІ т.о., в които е прието, че с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу длъжника – чл. 637 ал. 1 ТЗ, за да предяви кредиторът вземанията си в производството по несъстоятелност на длъжника. Съгласно чл. 637 ал.2 ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието или се възобновява – чл. 637 ал. 3 ТЗ, ако вземането не е включено в списъка на приетите вземания, или е включено, но срещу него е направено възражение по чл. 692 ал. 2 ТЗ. След изтичане на сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ, съответно чл. 688 ал. 1 ТЗ, вземанията, възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват – чл. 688 ал. 1 ТЗ, и непредявените вземания в производството по несъстоятелност, се погасяват – чл. 739 ал.1 ТЗ. Дори и да има постановено позитивно осъдително решение, след като ищецът не е предявил в предвидените срокове вземанията си пред синдика, същите не могат да бъдат допълнително включени, затова предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес у ищеца от предявяването им.
Частният жалбоподател не е предявил вземанията си срещу ответника, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност на последния и те не са включени в списъка на приетите, нито в списъка на неприетите вземания. Правата на ищеца са преклудирани, поради което предявените искове са недопустими. Законът не обуславя приложението на чл. 739 ал. 1 ТЗ от приключване на производството по несъстоятелност и от прекратяване на дружеството и липсата на правен субект поради заличаването му, както неоснователно поддържа жалбоподателят.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №570 от 20.02.2014 г. по ч.гр.д. № 281/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: