1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр. София, 19.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 349 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. М. срещу решение № 110 от 05.12.2011г. по т. дело № 270/2011г. на Апелативен съд Б., търговско отделение, с което е потвърдено решение № 183 от 02.08.2011г. по т. дело № 160/2010г. на Окръжен съд Бургас, с което [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Е. С. Т. като [фирма], [населено място] сумата 94 555,44 лв., от която 33 769,80 лв. представлява частична неплатена цена по фактура № 109/01.08.2007г., сумата 60 785,84 лв. – мораторни лихви върху неплатената главница за периода от 08.08.2007г. до 24.03.2010г., изчислена по угорения в договора начин, законната лихва върху двете суми, считано от 24.03.2010г. до окончателното им плащане, както и сумата 6 033 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни за спора материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ нищожна ли е клауза за неустойка по конкретен договор, определена като процент върху дължимата главница без да е фиксиран краен предел за начисляването й; 2/ завишеният размер на договорена неустойка обуславя ли противоречие с добрите нрави; 3/ възможно ли е да се прави възражение за некачествено изпълнение на СМР едва при предявяване на иск за заплащане на стойността им тогава, когато недостатъците са били скрити и при приемането на работата е било невъзможно да бъдат открити.
Ответникът Е. С. Т. като [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. К. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора ооснования за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посочените от касатора въпроси са разрешени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, а приложените съдебни решения касаят разгледани пред ВКС спорове, чиито обективни предели не съвпадат с настоящия правен спор, и са постановени преди посоченото Тълкувателно решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните са възникнали правоотношения по договор за изработка, сключен на 15.06.2007г., по силата на който ответникът по исковата молба е възложил на ищеца, а последният е приел да извърши оборудване с пречиствателна станция и облицовка на плувен басейн със скимери на обект „Басейн към новостроящ се хотел „К. бийч“ [населено място] и басейн към хотел „П.“ в [населено място]“, а ответникът е имал задължение да заплати възнаграждение в размер 61 769,80 лв., от която сума 20 000 лв. – авансово при сключване на договора и 41 769,80 лв. в срок до 30.07.2007г. Решаващият съдебен състав, след обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, е установил, че ищецът е изпълнил строежа в съответствие с одобрените проекти и разрешение за строеж, обектът е бил разрешен за експлоатация през 2008г., а ответникът е приел работата без възражения за дефекти и е платил авансово сумата 20 000 лв., от втората сума само 8 000 лв., като е останала неплатена част от възнаграждението в размер на 33 769,80 лв. с включен ДДС. Възражението за прихващане на сумата 7 383,50 лв. – обезщетение за отстраняване на некачествено извършени СМР, е оставено без уважение поради преклудиране на възражението за недостатъци. Този извод е аргументиран с разпоредбата на чл. 264 ЗЗД и липсата на доказателства по делото за незабавно уведомяване за твърдените скрити недостатъци от възложителя на изпълнителя. Изложени са съображения, че възраженията за скрити недостатъци е следвало да бъдат направени незабавно след откриването им, и инвокирането им едва с отговора на исковата молба на 05.05.2010г. е преклудирано.
Относно претенцията за заплащане на уговорената в раздел VII от договора лихва за забава в размер 0,2% на ден при неизпълнение на задължението за плащане на възнаграждението повече от 7 дни въззивната инстанция е направила извод за дължимост на договорната лихва за периода от 08.08.2007г. до датата на подаване на исковата молба – 25.01.2010г. в размер 60 785,84 лв. Възражението за прекомерност на уговорения размер на лихвата и нищожност поради противоречие на справедливостта и добрите нрави е прието за неоснователно, тъй като уговорената неустойка не излиза извън рамките на присъщите й функции. Решаващият съдебен състав се е позовал на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2010г. на ОСТК, ВКС и се е аргументирал с преценката от страните при подписване на договора за последиците от неизпълнението на поетите от тях задължения, както и с грижата на търговеца за изпълнение на поетите от него задължения по търговска сделка по ТЗ, която е с по-голям интензитет от обикновената грижа на добрия стопанин по ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора материалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като са обусловили решаващата воля на въззивната инстанция и от тях зависи изходът на делото.
Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на въззивното решение не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По отношение на трите, посочени от касатора правни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2010г. на ОСТК, ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт.
По отношение на третия, посочен от касатора правен въпрос „възможно ли е да се прави възражение за некачествено изпълнение на СМР едва при предявяване на иск за заплащане на стойността им тогава, когато недостатъците са били скрити и при приемането на работата е било невъзможно да бъдат открити“ не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Постоянната практика на ВКС е в смисъл, че явните недостатъци трябва да се констатират при приемането на работата, а за скритите недостатъци възложителят трябва да уведоми изпълнителя веднага след откриването им, и ако това не е направено, възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за некачествено извършени СМР се преклудира. Скритите недостатъци съгласно чл. 264, ал. 2 изр. 1 ЗЗД са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на приемане на изработеното или такива, които са се проявили по-късно, за които изрично в закона е предвидено, че поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, което не е необходимо само ако изпълнителят е знаел недостатъците – чл. 264, ал. 2, изр. 2 и 3 ЗЗД. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Въз основа на посочените законови разпоредби, е създадена постоянна практика на ВКС, че с неуведомяването за скрити недостатъци се преклудира възможността на възложителя да реализира по чл. 265 ЗЗД отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение. За да може да търси някоя от възможностите, предвидени в чл. 265 ЗЗД, възложителят трябва да запази правата си по чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване на появили се скрити недостатъци, съгласно чл. 264, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД. Доказването на своевременното уведомяване за скрити недостатъци е в тежест на възложителя, чиито права се преклудират като последица от неуведомяването на изпълнителя. Въззивният съд е процедирал съобразно възприетите в константната практика разрешения като е отрекъл основателността на релевираното от ответника – възложител възражение по чл. 265, ал. 1 ЗЗД заради липсата на ангажирани от същия доказателства, че е изпълнил задължението си по чл. 264, ал. 2 ЗЗД да уведоми ищеца – изпълнител за твърдените скрити недостатъци в разумен срок след тяхното констатиране. Правилността на направените в тази насока изводи, произтичащи от преценката на доказателствения материал, не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК поради неотносимостта й към визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Първите два, формулирани от касатора, материалноправни въпроси са решени в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК, ВКС. Съгласно т. 3 от посоченото Тълкувателно решение не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се извършва за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани различни критерии, едни от които са примерно изброени в цитираното Тълкувателно решение. Съдът следва да направи конкретната преценка за нищожност на неустойката на база критерии с оглед конкретните факти, обстоятелства и доказателства по съответното дело. Когато единствената цел на неустойката, за която същата е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, клаузата за неустойка е нищожна.
Съобразявайки се с постоянната практика на ВКС, въззивният съд е извършил преценка на клаузата за неустойка към момента на сключване на договора за изработка, отчел е функциите на неустойката и е направил извод, че уговорената неустойка не излиза извън рамките на присъщите й функции.
Неоснователно е позоваването на противоречие с решение № 278/22.04.1996г. по гр. д. № 98/1996г. на ВКС, решение № 228/14.02.2002г. по гр. д. № 1046/2001г. на ВКС, решение № 544/29.05.2006г. по т. д. № 31/2006г. на ВКС, Второ отд., решение № 290/29.03.2006г. по т. д. № 474/2005г. на ВКС, Второ отд., решение № 460/24.08.2006г. по т. д. № 1056/2005г. на ВКС, Второ отд., тъй като след тях е постановено Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСТК, с което въззивният съд се е съобразил. Различният изход на делата е в зависимост от конкретната обстановка, различните факти и обстоятелства и различните договорни клаузи за неустойка по всяко от тях. Не е налице и противоречие с решение № 16/16.06.2009г. по т. д. № 430/2008г. на ВКС, Второ отд., тъй като не се касае до идентични клаузи за неустойка – в посоченото решение е прието, че противоречието на клаузата за неустойка за забава с добрите нрави произтича от определения размер от 1,5% за всеки просрочен ден, докато в настоящия случай уговореният размер на договорната лихва при забава, т. е. неустойката за забава, е в по-нисък размер – 0,2% на ден.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б.. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 05.12.2011г. по т. дело № 270/2011г. на Апелативен съд Б., търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.