6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр. София, 19.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 674 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу решение № 29 от 11.03.2011г. по в. т. дело № 22/2011г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 124 от 16.12.2010г. по гр. дело № 56/2009г. на Районен съд Генерал Тошево и ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски за въззивното производство в размер 900 лв. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен иска на [фирма], [населено място] срещу И. Д. И. от [населено място] за заплащане на сумата 22 500 лв., представляваща цена на платено от ищеца, но недоставено от ответника количество от 25 тона рапица реколта 2008г. на цена 0,75 лв./кг съгласно фактура № 13/22.07.2008г., заедно със законната лихва и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 575 лв. – разноски по делото за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ спазена ли е изискуемата писмена форма съгласно чл. 28 от Закона за съхранение и търговия със зърно с факта на издаването на фактура, с която за нуждите на търговските книги на страните тази продажба се отчита – в решение № 159/02.11.2009г. по т. дело № 154/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение по в. т. дело № 231/2008г. на ВАпС и решение от 22.04.2003г. по в. н. о. х. Д. № 17/2003г. на ВТАС въпросът е решен противоречиво /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/;
2/ каква е мярата за дължимата грижа на продавача по една търговска продажба, при която купувачът е в забава по отношение на задължението си да получи стоката; дали упражняването на трите алтернативни възможности за купувача по чл. 328 ТЗ е израз на грижата на добрия стопанин по смисъла на чл. 63 ЗЗД, която страните по договора са длъжни да полагат при изпълнението на задълженията си, или представлява факултативна възможност за купувача, неупражняването на която не може да му се вмени в отговорност – предвид сравнително новата уредба на търговската продажба допускането на касационно обжалване на въззивното решение ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът И. Д. И. от [населено място] оспорва касационната жалба, прави възражения за нейната недопустимост предвид подаването й от процесуален представител след преклузивния срок и за липса на визираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, тъй като посочените в касационната жалба решения са неотносими към настоящия спор, няма данни, че са влезли в сила, а относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК излага доводи, че разпоредбата, на която въззивният съд се е позовал – чл. 87, ал. 1 ЗЗД е ясна и по нея е постановена многобройна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от страна, имаща интерес от обжалване на съдебния акт, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. Възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба поради подаването й от процесуален представител на ищеца извън преклузивния срок е неоснователно. Съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК касационната жалба трябва да бъде подписана от адвокат и към нея да бъде приложено пълномощно. Когато посочените изисквания не са изпълнени, за съда съществува задължение да предостави срок за отстраняване нередовностите на касационната жалба. В настоящия случай касаторът е подал нередовна касационна жалба в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, въззивният съд, изпълнявайки задълженията си съгласно чл. 285 ГПК, е оставил без движение касационната жалба, предоставил е на касатора срок за отстраняване на недостатъците r касаторът е отстранил нередовностите на касационната жалба в определения едноседмичен срок.
За да направи извод за неоснователност на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че не са налице предпоставките за разваляне на сключения между [фирма], [населено място] като купувач и И. Д. И. от [населено място] като продавач договор от м. юли 2008г. за продажба на рапица в частта за 25 тона по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за продажба не е развален от купувача с нотариалната покана от 30.10.2008г., връчена на продавача на 07.11.2008г., тъй като даденият с поканата срок не е за изпълнение на договорното задължение на продавача да предаде на купувача остатъка от стоката, а за връщане на авансово платената цена на неполучените 25 тона рапица поради това, че купувачът се отказва от бъдещо изпълнение, защото доставените 50 тона рапица не отговарят на БДС. Изложени са съображения относно правните възможности на купувача в случай, че закупената вещ има недостатъци, за които продавачът отговаря, и е констатирана липсата на доказателства, удостоверяващи постигната между страните договореност рапицата да отговаря на БДС, както и доказателства, установяващи, че рапицата не е отговаряла на БДС. Въз основа на представени по делото писмени доказателства и свидетелски показания, решаващият съдебен състав е приел, че доставената рапица е отговаряла на показателите по БДС влага, органолептика и примеси. Направил е извод, че не са налице предпоставките по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, включително изрично и недвусмислено демонстрирана воля за разваляне на договора от страна на купувача.
Въззивният съд е приел, че договорът не е развален и с исковата молба, тъй като от доказателствата не се установява ищецът да е изправна страна по договора за търговска продажба, нито че е налице виновно неизпълнение на договорните задължения на продавача. Изложил е съображения за приложение на разпоредбата на чл. 68 ЗЗД поради липсата на договореност между страните продавачът да изпрати и превози стоката за сметка на купувача франко определено от купувача място /чл. 330 ТЗ/. Поради това, че задължението за предаване на стоката не е носимо, а търсимо, то в тежест на купувача е да потърси и получи стоката по местоизпълнението, в конкретния случай местонахождението на вещта, което съвпада с местожителството на продавача. Като е установил, че с нотариална покана от 30.10.2008г. ответникът е поканил управителя на ищцовото дружество да получи в 7-дневен срок от получаване на поканата продукцията от склада на продавача на посочен адрес, и е приел за недоказано твърдението на ищеца, че при организиране извозването на остатъка продавачът не бил в състояние да изпълни задължението си по предаване на стоката на купувача поради това, че се бил разпоредил с цялото количество рапица, решаващият съдебен състав е направил извод, че с бездействието си, като не е оказал необходимото съдействие и не се е явил на мястото, където престацията е следвало да бъде изпълнена, за да получи стоката, купувачът е изпаднал в забава съгласно чл. 95 ЗЗД, рискът е преминал върху него, а продавачът се е освободил от последиците на собствената си забава. Поради забавата на купувача за приемане престацията на продавача, причинила неизпълнението на задължението на продавача за предаване на стоката – предмет на договора за продажба, купувачът не може да иска разваляне на договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Посочените от касатора материалноправни въпроси не са релевантни за настоящия спор, тъй като не са включени в неговия предмет и въззивният съд не се е произнесъл по тях. Въпросът „спазена ли е изискуемата писмена форма съгласно чл. 28 от Закона за съхранение и търговия със зърно с факта на издаването на фактура, с която за нуждите на търговските книги на страните тази продажба се отчита” би имал значение, ако се искаше връщане на даденото по нищожен договор за продажба поради липса на законоустановената форма, какъвто иск не е бил предявен. Поради изложеното цитираната от касатора съдебна практика /решение № 159/02.11.2009г. по т. дело № 154/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение по в. т. дело № 231/2008г. на ВАпС и решение от 22.04.2003г. по в. н. о. х. д. № 17/2003г. на ВТАС/ е неотносима.
От друга страна, по въпроса дали във всички случаи неспазването на изискуемата от закона специална форма за действителност на дадена търговска сделка има за последица нищожност на същата е налице и изрично произнасяне на Върховен касационен съд. В постановеното по новия процесуален ред /чл. 290 ГПК/ решение № 71/22.06.2009г. по т. дело № 11/2009г. на Търговска колегия, Първо отделение е посочено, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и че нищожността в търговското право, произтичаща от неспазване изискването за форма на сделката, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ – „страната не може да се позовавана нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението”. В случая, търговската продажба не е нищожна, макар и да не е била сключена в изискуемата се от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, тъй като от поведението и позициите на страните, въз основа на доказателствата по делото следва, че страните не са оспорвали действителността й.
Въпросът за дължимата грижа на продавача по договор за търговска продажба при забава на купувача за получаване на стоката и упражняването на трите алтернативни възможности по чл. 328 ТЗ за продавача не е разгледан от въззивния съд, не е формирал решаващата воля на съдебния състав и не е обусловил правните изводи в обжалвания съдебен акт, поради което не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Този въпрос евентуално би бил от значение за законосъобразността на решението и в този смисъл представлява касационно основание за неправилност на въззивния съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Добрички окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 11.03.2011г. по в. т. дело № 22/2011г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.