5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. София, 19.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3818 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Г. срещу решение № 135 от 17.05.2013г. по в. т. дело № 128/2013г. на Апелативен съд В., търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1558 от 07.11.2012г. по т. дело № 220/2012г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], Руселаре, Б. на основание чл. 86 ЗЗД сумата 11 283.61 евро, представляваща мораторна лихва върху 34 557.84 евро, и сумата 7 212 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като съдът се е произнесал по материалноправен въпрос относно приложението на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД за забава на кредитора и последиците от нея, който се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма] /„DECEUNINCK“ NV BE/, Руселаре, Б. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните са съществували трайноустановени търговски отношения за покупко-продажба на стока и ответникът дължи на ищеца сумата 34 557.84 евро за стока по фактура № 300669/18.11.2008г. за обща сума 57 543.96 евро с падеж на задължението 31.01.2009г. Решаващият съдебен състав е констатирал наличието на сключено допълнително споразумение към договор за покупко-продажба между [фирма] като купувач и [фирма], [населено място] като продавач от 04.02.2010г., с което посоченото задължение наред със задължението към българския филиал на ищцовото дружество в размер 25 638,19 лв. с ДДС са били разсрочени с падеж на последната разсрочена вноска – 31.07.2010г.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила извод за основателност на иска за заплащане на обезщетение в размер на лихвата за забава – ответникът е изпаднал в забава от падежа на задължението си за плащане, посочен в процесната фактура – 01.02.2009г., от когато дължи мораторна лихва върху главницата от 34 557,84 евро. Възражението на ответника за липса на кредиторово съдействие за изпълнение на задълженията му по договора и наличие на кредиторова забава, изразяваща се в това, че крайният срок за изплащане на задълженията му според споразумението е 31.07.2010г., а ищецът още в началото на м. март 2010г. забранил на ответника да закупува от него профили и аксесоари, което направило невъзможно окомплектоването и продажбата на вече доставените такива, респективно възможността да се издължи, е прието за неоснователно. Въззивният съд е аргументирал извода си за неоснователност на възражението на ответника за кредиторова забава с факта, че споразумението е сключено с дружество, различно от ищцовото, и липсата на доказателства за осъществена активна субективна новация или упълномощаване, поради което същото не обвързва кредитора [фирма], Руселаре, Б..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Материалноправен въпрос относно приложението на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД за забава на кредитора и последиците от нея е от значение за спора, предвид релевираното от ответника /настоящ касатор/ възражение за липса на кредиторово съдействие и приемането му за неоснователно от въззивната инстанция.
Относно релевантния материалноправен въпрос не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Относно приложението на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД за забава на кредитора и последиците от нея е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове /решение № 203/30.01.2012г. по т. д. № 116/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/14.03.2009г. по т. д. № 497/2008г. на ВКС, ТК, I т. о. И други/, която е задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища. Разпоредбата на чл. 95 ЗЗД регламентира случаите, в които кредиторът изпада в забава: 1/ когато неоправдано не приеме престацията; 2/ когато не оказва необходимото съдействие. Първата хипотеза предполага предлагане на изпълнение от длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора. Втората хипотеза е налице, когато изпълнението на длъжника е поставено в зависимост от определено действие на кредитора, без чието осъществяване е невъзможно задължението на длъжника да бъде изпълнено, и неоказване на това съдействие от кредитора. При наличие на някоя от тези две хипотези кредиторът изпада в забава, поради което на основание чл. 96, ал. 1, предл. 2 ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците на своята забава. В случаите, при които кредиторът не окаже съдействие, необходимо за изпълнение задължението на длъжника, след като последният е предложил изпълнение съгласно договорните клаузи, тогава забавата е по вина на кредитора и приложение намира разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД. Когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава, когато е отказал получаването й, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, трябва да предприеме действията, предвидени в чл. 97 ЗЗД. В настоящия случай въззивният съд, като е аргументирал извода за неоснователност на възражението на ответника по иска за липса на кредиторово съдействие с факта, че споразумението е сключено с [фирма], [населено място] – дружество, различно от ищцовото, и липсата на доказателства за осъществена активна субективна новация или упълномощаване, поради което споразумението не обвързва кредитора [фирма], Руселаре, Б., не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице и поради това, че касаторът не е представил доказателства за наличието на твърдяната от него противоречива практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по релевантния правен въпрос, имащ значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания въззивен съдебен акт.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай по въпроса за приложението на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД за забава на кредитора и последиците от нея е формирана постоянна практика на ВКС в горепосочения смисъл, която не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 от 17.05.2013г. по в. т. дело № 128/2013г. на Апелативен съд В., търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.