1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
гр. София, 22.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 409 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца З. С. Т. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. С. срещу определение № 1343 от 23.01.2012г. по ч. гр. дело № 16248/2011г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г състав, с което е потвърдено разпореждане от 28.02.2011г. по гр. дело № 55730/2010г. на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, с което е върната искова молба на З. С. Т. срещу Д. А. В..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт сочи чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът Д. А. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Т. А. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като частният жалбоподател не е формулирал релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба по предявен от З. С. Т. срещу Д. А. В. иск за признаване за установено, че ответникът не дължи на ищеца сумата 3 500 щатски долара със законната лихва, считано от 26.11.2003г. и разноски по издадения по гр. дело № 09422/2003г. от СРС, 63 състав изпълнителен лист въз основа на запис на заповед. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело, заявената претенция е под 10 000 лв. по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ и частната касационна жалба е подадена на 15.02.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за касационното производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на З. С. Т. от [населено място] срещу определение № 1343 от 23.01.2012г. по ч. гр. дело № 16248/2011г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г състав ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.