5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 571/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр.София, 09.04.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 571/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Л.Г. от САК срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 73/17.02.2011 год., постановено по т.дело № 1233/2010 год. С това решение апелативният съд е потвърдил решение № 175/12.07.2010 год. и допълнително решение № 222/04.10.2010 год., постановени по т.дело № 328/2009 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.29 ЗТР за установяване нищожност или недопустимост на вписването, евентуално за вписване на несъществуващи обстоятелства относно извършени промени в дружествения договор приети с решение от Общото събрание на О., проведено на 05.06.2009 год., с което се създава нова ал.5 на чл.29, според която управителят няма право без разрешение на ОС на съдружниците да се разпорежда с имущество и парични средства на дружеството на стойност по-голяма от 1 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че взетите решения в протокола на проведеното на 05.06.2009 год. събрание в отсъствието на ищеца, последващи ОС на 30.10.2008 год., на което той е незаконосъобразно изключен, представляват несъществуващи/невалидно възникнали/ обстоятелства вписани в Търговския регистър. Наведени са доводи за нарушаване на процедурата за свикване и провеждане на процесното ОС, тъй като пропускът да бъде поканен да вземе участие в него е довело до незаконосъобразност на взетите решения. Поддържа се становището, че вписването в Търговския регистър на незаконосъобразно взети решения на свой ред е довело до вписване на несъществуващи обстоятелства, което води и до нищожност и недопустимост на самото вписване.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставя редица материалноправни въпроси, значими за развитието на правото и точното прилагане на закона, които най-общо се свеждат до същността на разпоредбата на чл.29 ЗТР, възможните хипотези, водещи до пороци на вписването с оглед изложените в исковата молба фактически основания и петитум и тълкуването им от съда въз основа на събраните доказателства и установените факти по делото; кои обстоятелства са несъществуващи и доколко нарушената процедура при вземане на решенията от ОС на дружеството обосновава нищожност или недопустимост на вписването.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не ангажира становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл.29 ЗТР по съображения, че наведените от ищеца аргументи за нарушаване процедурата по свикване и провеждане на ОС обосновават незаконосъобразност на решенията на ОС на О., но не водят до пороци при вписването им в Търговския регистър. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал съдът е приел за установено, че е извършено вписване на промени в дружествения договор въз основа на представен протокол за проведено на 05.06.2009 год. ОС събрание на дружеството, на което са били взети с необходимото мнозинство решенията, чието вписване е поискано. При тези фактически данни е направен извода, че вписаните обстоятелства съществуват, същите подлежат на вписване в Търговския регистър и не е налице твърдяната нищожност и недопустимост на вписването, тъй като същото е извършено от надлежния орган-Агенцията по вписванията по искане на легитимирано лице, какъвто се явява вписаният към него момент управител на [фирма]. Прието е за неотносимо към спора направеното от ищеца възражение за незаконосъобразност на взетите решения поради неспазена процедура по уведомяването му и нарушаване правото му на участие при вземане на процесните решения, тъй като с оглед константната практика на ВКС в производството по предявения установителен иск по чл.29 ЗТР проверката на съда не следва да се разпростира върху законосъобразността на самото вписано обстоятелство. Съдът е изложил съображения, че нарушената процедура може да доведе до незаконосъобразност на взетите решения, но не ги прави несъществуващи освен ако не са били отменени от съда, като отмяната им няма обратно действие и не може да заличи с обратна сила възникналите вече обстоятелства настъпили след вписването им. В тази връзка решението за изключване на ищеца от дружеството, взето на предходно ОС на 30.10.2008 год., е било отменено от Окръжен съд-Кърджали с решение от 24.06.2009 год. по гр.дело № 25/2009 год. Това решение е влязло в сила на 14.07.2009 год. след провеждане на процесното събрание на 05.06.2009 год., към който момент ищецът не е имал качеството на съдружник. Прието е също, че пътят на защита срещу незаконосъобразни решения на ОС на дружеството е чрез иск по реда на чл.74 ТЗ, а не по реда на чл.29 ЗТР.
Видно от съдържанието на касационната жалба, от постановените материалноправни въпроси релевантен за изхода на спора е единствено въпросът за предмета на иска по чл.29 ЗТР и разграниченията на предвидените хипотези на пороци при вписването от хипотезите на пороци, свързани с нарушения на процедурата при вземане на решението от ОС на дружеството, водещи до неговата незаконосъобразност, срещу която законът е предвидил друг ред на защита.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие със закона и задължителната съдебна практика, обобщена в ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, поради което не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение, установителният иск по чл.431, ал.2 от отменения ГПК/възпроизведен понастоящем в чл.29 от ЗТР/ е предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване /като охранително производство/ или несъществуване на вписаното обстоятелство. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и отразяването в регистъра на обстоятелство в отклонение или при липсата на съдебно решение, какъвто не е настоящия случай. Недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано лице в регистърното производство или когато съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В случая с оглед данните по делото, не е налице нито една от изброените хипотези-извършено е вписване на подлежащи на вписване обстоятелства, по заявление на легитимирано лице /избраният към него момент управител на О./ въз основа на решения на ОС на ответното дружество, проведено на 05.06.2009 год. в рамките на неговата компетентност обективирани в предоставения протокол от същата дата. Възраженията на ищеца за нарушена процедура свързана с уведомяването му и нарушаване правото му на участие при вземането на процесните решения не обосновават твърденията му, че тези решения не съществуват. Дори незаконосъобразното решение на ОС на О. не може да се приравни на липсващо решение, освен ако не бъде отменено по съответния съдебен ред. Това може да стане с конститутивния иск по чл.74 ТЗ, но не и в производството по предявения установителен иск по чл.29 ЗТР-предмет на делото.
По поставения съществен процесуален въпрос относно правната квалификация на предявения иск, в постоянната си непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че ищецът е длъжен в исковата си молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска, което той извършва въз основа на изложените от ищеца фактически основания и петитум. В този смисъл са: т.5 от ППВС № 6/21.02.1979 год., както и р.№ 51/07.04.2009 год. по т.дело № 623/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., р.№ 164/14.01.2010 год. по т.дело № 764/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., р.№ 176/03.11.2010 год. по т.дело № 118/2010 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от новия ГПК. В тази връзка, предвид изложените в исковата молба фактически основания и петитум и допълнително извършеното уточнение с молбата на ищеца-касатор от 30.11.2009 год., правилно съдът е квалифицирал предявения иск по чл.29 ЗТР. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по начина поискани от ищеца. Нито ответникът, нито съдът могат да внесат промени в така определените рамки на процеса. Само ищецът може да измени предмета на делото чрез изменение на иска, каквото в случая не е направено. Изменение на иска е налице тогава, когато ищецът изтъква ново основание, позовавайки се на друг юридически факт извън първоначално посочения, от който извежда претендираното право, каквито данни по делото липсват. Съгласно чл.145 и чл.146 ГПК съдът указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията по тях, както и да представят доказателства за твърдяните от тях факти и обстоятелства, но няма задължения да съветва страните относно избора им на начина и средствата за защита в процеса.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение поставения в т.7 от изложението процесуалноправен въпрос относно необходимостта мотивите на въззивното решение да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност и задължението на въззивния съд да направи собствени изводи по съществото на спора. Това е заложено в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 год. по ТД № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Цитираното тълкувателно решение е постановено при действието на отменения ГПК от 1952 год. и по принцип не е загубило своето значение доколкото при прилагането му следва да бъде съобразено с процесуалната уредба предвидена в сега действащия ГПК от 2007 год. В тази връзка следва да се отчете новата специфична разпоредба на чл.272 ГПК, предоставяща на въззивния съд процесуалната възможност когато потвърди първоинстанционното решение да мотивира решението си чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, ако е съгласен с изложените в тях фактически и правни изводи по съществото на спора. Обстоятелството, че част от тези мотиви съвпадат с мотивите на първоинстанционния съдебен акт не означава липса на мотиви както твърди касатора, тъй като законът изрично е допуснал в определени случаи при осъществяване на своята решаваща дейност въззивната инстанция да се ползува от обосновката в първоинстанционното решение. В този смисъл са: р.№ 484/09.06.2010 год. по гр.дело № 1438/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о.; р.№ 643/12.10.2010 год. по гр.дело № 1246/2009 год. на ВКС-ГК, ІV г.о.; р.№ 785/02.03.2011 год. по гр.дело № 556/2010 год. на ВКС, ГК-ІІ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от новия ГПК, на които обжалваното решение не противоречи, тъй като е постановено в съответствие с действуващата понастоящем нормативна уредба. Поради това не би могло да се приеме, че начинът на мотивиране на въззивното решение е в отклонение от цитираната практика на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 73/17.02.2011 год., постановено по т.дело № 1233/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!