2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 942
гр. София, 25.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 746 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. А. К., срещу определение от 20.06.2011г. по ч. гр. дело № 199/2011г. на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено разпореждане от 26.04.2011г. по ч. гр. дело № 266/2011г. на Районен съд Берковица и е оставено без уважение искането за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 500/2011г. по описа на ЧСИ Д. Н., рег. № 804. С потвърденото разпореждане Районен съд Берковица са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за сумата 110 000 лв. По нотариален акт за договорна ипотека № 34, том І, рег. № 455, дело № 34/03.04.2009г. на нотариус с рег. № 600 и райн на действие района на РС Несебър.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са инвокирани доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба, прави възражение за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила разпореждане от 26.04.2011г. по ч. гр. дело № 266/2011г. на Районен съд Берковица, с което е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, допуснато е незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 ГПК и са издадени исканите заповед и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място]. Със същия съдебен акт на въззивната инстанция е оставено без уважение искането за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 500/2011г. по описа на ЧСИ Д. Н., рег. № 804. Това определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а засяга само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че заповедта за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК и определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на съдебните актове по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и определението по чл. 419 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника сумата 1 192,50 лв. – направени разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 20.06.2011г. по ч. гр. дело № 199/2011г. на Окръжен съд Монтана.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], пл. „Б. комуна”, [улица] да заплати на [фирма], [населено място], кв. И., [улица] сумата 1 192,50 лв. /хиляда сто деветдесет и два лева и петдесет стотинки/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.