3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 23.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 56 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищците С. М. М. и Е. Х. Т. чрез процесуален представител адв. Д. Н. Ц. срещу определение от 16.11.2011г. по в. т. дело № 594/2011г. на Апелативен съд В., Търговско отделение, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в сила на решението по т. дело № 2763/2011г. на Варненски окръжен съд.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона. Релевират доводи, че стопанската непоносимост, на която се позовава въззивникът /ответник по иска по чл. 79 ЗЗД/ се доказва с отделен иск, който е трябвало да бъде предявен своевременно, преди производството пред първоинстанционния съд, а не във фазата на въззивното обжалване. Частните жалбоподатели молят определението да бъде отменено и претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. С. С. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението, поради това, че спорът по конститутивния иск по чл. 307 ТЗ е преюдициален към иска по чл. 79 ЗЗД, тъй като касае изменение на цялостното задължение по договора от 21.08.2008г., т. е. размерът на дължимите суми при настъпването на двата падежа – при достигане на кота „0” и при подписването на акт образец 15. Излага доводи за неоснователност на възражението на жалбоподателите за несвоевременно предявяване на иска по чл. 307 ТЗ, тъй като условие за уважаване на конститутивния иск е задължението по договора още да не е изпълнено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Апелативен съд В. е спрял производството по делото, образувано по въззивна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу решение № 604/20.06.2011г. по т. дело № 630/2010г. на Варненски окръжен съд, до влизане в сила на решението по т. дело № 2763/2011г. на Варненски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че е налице връзка на преюдициалност между настоящия спор по иска по чл. 79 ЗЗД и образуваното производство по т. дело № 2763/2011г. на Варненски окръжен съд по предявен от ответника – въззивник [фирма] срещу ищците С. М. М. и Е. Х. Т. иск по чл. 307 ТЗ за изменение на сключения между тях договор от 21.08.2008г., чието изпълнение се претендира.
В настоящия случай предмет на спора по спряното производство е предявен от С. М. М. и Е. Х. Т. против [фирма], [населено място] иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да плати на ищците сума в размер 36 505 евро – задължение по сключен между страните договор от 21.08.2008г., което е следвало да бъде изпълнено в тридневен срок след полагането на плоча на кота „0” на предвидената за построяване сграда.
Видно от представените пред въззивната инстанция съдебно удостоверение № 2763/2011г. от 03.11.2011г., издадено от Окръжен съд Варна и искова молба вх. № 32865/19.10.2011г., пред същия съд е висящо т. дело № 2763/2011г., образувано по искова молба, подадена от [фирма], [населено място] срещу С. М. М. и Е. Х. Т. за изменение на сключения между страните договор от 21.08.2008г. в частта относно уговорената цена от 73 010 евро за 20% Р. на търговската площ на партерния етаж на сградата, построена в УПИ ХVІІІ-221 в кв. 121 по плана на 7 м. р. на [населено място], [улица], като се намали същата до размер на 40% от нея или със сумата 43 806 евро до размер на 29 204 евро, от които 14 602 евро, дължими при достигане на кота „0”, и 14 602 евро, дължими при подписването на акт образец 15 за сградата, на основание чл. 307 ТЗ.
За да бъде спряно производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство по иск с преюдициално значение. Изходът на спора по иска с правно основание чл. 307 ТЗ, по който е висящо т. дело № 2763/2011г. на Варненски ОС, е от значение за правилното изясняване на фактическата обстановка по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и следователно за правилното разрешаване на спора и от правна страна по в. т. дело № 594/2011г. на Апелативен съд В., тъй като евентуалното изменение на договора от 21.08.2008г. вероятно ще рефлектира върху изменението на размера на задължението за заплащане на парично обезщетение. Доколко искът по чл. 307 ТЗ е основателен е въпрос по същество, на който Варненски окръжен съд дължи отговор с решението, а не въпрос относно преценка за преюдициалност на иска по чл. 307 ТЗ спрямо иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. От изложеното следва, че е налице хипотезата на императивната процесуална норма на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което обжалваното определение за спиране на производството на това основание се явява законосъобразно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.11.2011г. по в. т. дело № 594/2011г. на Апелативен съд В., Търговско отделение,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: