О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
С., 03.11. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 603/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Б. от ВАК, срещу определение № 2 от 06.01.2010 г. по в. ч. гр. дело № 574/2009 г. на Варненски апелативен съд, ГО. Със същото се потвърждава определение № 2 594/12.11.2009 г. на Окръжен съд [населено място], с което е прекратено производството по т. д. № 1 269/2009 г., поради неизпълнение на дадените от съда указания.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решение № 556/17.12.2008 г. на ВКС, по гр. д. № 382/98 г., 5-членен състав и определение № 506/07.12.2007 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2 239/2007 г., ІV ГО.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по иск от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот – ? идеална част от дворно място в КК „Св.К. и Е.” с нотариален акт № 78, том ІІІ, рег. № 3 390/2005 г. С определение № 2 302/13.10.2009 г. исковата молба е оставена без движение, с указание в двуседмичен срок ищецът да представи удостоверение за данъчна оценка на имота и доказателства за внесена държавна такса. Това определение е получено на 27.10.2009 г. от процесуалния представител на ищеца, който на 10.11.2009 г. представя удостоверение да данъчна оценка и моли на основание чл. 63 ГПК да бъде удължен срока за внасяне на държавната такса, тъй като нямал връзка с управителя на [фирма] [населено място]. С определение № 2 594/12.10.2009 г. В. е оставил без уважение искането за удължаване на срока и е върнал исковата молба, поради неизпълнение на дадените указания, като е прекратил и производството по т. д. № 1 269/2009 г. Приел е, че не са налице уважителни причини по смисъла на чл. 63 ГПК.
Прекратителното определение е обжалвано от ищеца пред Апелативен съд [населено място], който го е потвърдил с определение № 2 от 06.01.2010 г. по в. ч. гр. дело № 574/2009 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото, нито излага конкретни доводи в подкрепа на сочените касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан с „наличието на уважителни причини по смисъла на чл. 36, ал. 1 ГПК като основание за удължаване на срока”.
Представените от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка и не обосновават наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Наличието на уважителни причини по смисъла на чл. 36, ал. 1 ГПК се преценява от съда във всички случаи, с оглед на конкретните данни по делото, като в тежест на молителя е да установи, че се касае за обективни и непреодолими причини, препятстващи изпълнението на дадените указания. В случая, съдът е извършил такава преценка и е приел, че липсата на връзка между ищеца и процесуалния му представител не представлява такава обективна причина, поради което не попада в тази хипотеза. При постановяване на въззивното определение Варненски апелативен съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2 от 06.01.2010 г. по в. ч. гр. дело № 574/2009 г. на Варненски апелативен съд, ГО
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: