1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
С., 17.01.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 538/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от ЗК [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. Е. Г. от САК, срещу определение от 19.05.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 6 628/2012 г. Със същото е потвърдено разпореждане от 26.03.2012 г. по гр. д. № 5 103/2012 г. на Районен съд [населено място], с което е върната исковата молба на жалбоподателя, поради липса на процесуална легитимация.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определение № 240/31.03.2011 г. по ч. т. д. № 223/2011 г. на ВКС, ТК, І отд.
Ответникът по частната касационна жалба – Гаранционен фонд [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане на Районен съд [населено място], но цената на иска е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол. Обжалвано е разпореждане на СРС, с което е върната исковата молба на ЗК [фирма], поради липса на процесуална легитимация. Предмет на делото са обективно съединени искове с цена: 441 лв. – главница и мораторна лихва – 123,65 лв.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, частната касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно определение по търговско дело, с цена на иска под 10 000 лв., е подадена на 11.06.2012 г., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост. Неточното указание, отразено в диспозитива на обжалвания съдебен акт за възможността същият да бъде обжалван пред ВКС, не създава процесуални права за страните с каквито те не разполагат съгласно ГПК.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на ЗК [фирма] [населено място], срещу определение от 19.05.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 6 628/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: