4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1499/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
гр.София, 27.11. 2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1499/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. С. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат К.Н. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 88/14.01.2013 год., постановено по гр.дело № 3051/2012 год. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд, 1 г.о., 14 състав от 02.05.2012 год. по гр.дело № 13043/2010 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу ЗАД [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.04.2010 год. за разликата над присъдените 15 000 лева до предявеният размер от 100 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства при определяне размера на дължимото обезщетение, който се явява твърде занижен с оглед претърпените от пострадалата болки и страдания и нанесените телесни увреждания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, по който въпрос е налице известно отклонение от практиката на ВКС, която следва да бъде осъвременена с оглед почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Ответникът ЗАД [фирма], [населено място] в отговора си на касационната жалба изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 2 150 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото с въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен за сумата 85 000 лева предявеният от пострадалата при процесното ПТП ищца срещу застрахователя на делинквента иск по чл.226, ал.1 КЗ, представляваща разликата между присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лева и предявеният размер от 100 000 лева. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал /включително многобройните заключения на назначените по делото автотехническа и медицински експертизи/ и релевантните за спора факти и обстоятелства и прилагайки принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалата болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията от катастрофата, съдът е определил размера на дължимото обезщетение като се е съобразил с константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 год. Съобразени са броя и вида на травмите, продължителността на периода на лечението; интензивността на изпитаните през този период болки и страдания; състоянието й в момента и прогнозата за в бъдеще. Прието е също въз основа на неоспорените заключения на медицинските експертизи, че липсват данни за получена в резултат на автопроизшествието „постравматична епилепсия”, както и че заболяването на ищцата от „тиреоидит на Х.” е провокирано от получените травми при ПТП.
При тези данни основният материалноправен въпрос, който е съществено значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В случая в изпълнение на указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени поисканите от него с отговора съдебни разноски за защитата му от юрисконсулт в настоящото производство на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.8 ГПК. С оглед предмета на делото дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се определи съгласно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.4 вр. с чл.9 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на сумата 1 612,50 лева, която сума касаторката следва да бъде осъдена да заплати на застрахователя-ответник в касационното производство.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 88/14.01.2013 год., постановено по гр.дело № 3051/2012 год.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на ЗАД [фирма], ЕШК[ЕИК], със седалище [населено място], [улица] сумата 1 612,50/хиляда шестстотин и дванадесет + 0,50/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: