5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
С., 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1439/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] срещу Решение № 311 от 20.11.2012 г. по т.д.№261/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 171 от 29.06.2012 г. по т.д. № 242/2011 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 517 ал. 3 ГПК за прекратяване на последното ТД, с оплакване за неправилност. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят възразява по приетото от двете съдебни инстанции, че е ирелевантно за спора доказването на прекратяване на членственото правоотношение на длъжника – съдружник в ответното дружество, респ. отразяване на това обстоятелство в ТР. Аргументира, че при прекратено участие на съдружника – длъжник, за него възниква вземане за стойността на припадащата му се част от имуществото на дружеството по чл. 517 ал. 3 ГПК и задължение за дружеството за изплащането й, а не нейната равностойност, като с плащането може да се приеме, че съдружникът няма вземане, тъй като то е погасено – вече не е налице ликвиден актив. Поддържа, че ако това вземане не е погасено, съдружникът – длъжник още е титуляр на вземането към дружеството и ако е извършено някакво плащане към взискателя, то не е в хипотезата на чл. 517 ал. 3 ГПК, а на друго основание. Поради факта, че ответникът не е отразил в ТР прекратяване участието на съдружника – длъжник, жалбоподателят счита, че не е извършено плащане на припадащата се част по см. на чл. 517 ал. 3 ГПК, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на това свое задължение, съгласно Р.№ 114/10.10.2009 г. по т.д.№ 271/2009 г. на ВКС, І т.о. и Р.№ 835/28.12.2006 г. по т.д.№ 472/2006 г. на ВКС, І т.о., в които е прието, че правото на взискателя да иска прекратяване на дружеството възниква след прекратяване на членственото правоотношение на съдружника-длъжник в него. Жалбоподателят поддържа, че съдружникът – длъжник продължава да фигурира като такъв в партидата на дружеството в ТР, обстоятелство, което се признава от последния с подадено след предявяване на иска заявление за вписване, което се отъждествява с признание на ответника, че не е изплатил припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото, затова иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като с посочените решения:Р.№ 79/12.07.2006 г. по т.д.№ 98/2006 г. на БАС, Р. от 01.08.2008 г. по т.д.№ 151/ 2007 г. на ОС-Смолян и Р.№ 35/09.03.2010 г. по гр.д.№ 2/2010 г. на ВтАС е прието, че в тежест на ответника е да докаже прекратяване участието на съдружника – длъжник в дружеството, и изплащане на взискателя на частта от имуществото на длъжника, определена по чл. 125 ал. 3 ТЗ, обратно на което въззивния съд е приел, че е налице плащане дела на съдружника-длъжник, без да е доказано прекратяване на членството му. Жалбоподателят сочи, че тъй като прекратяване на членството настъпва с факта на получаване на изявлението на взискателя за прекратяване и настъпва независимо от волята на дружеството, тежестта на доказване на ответника следва да се разбира в доказване изпълнение на задължението за отразяване в ТР на това прекратяване.
Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения, че разпоредбата на чл. 517 ал. 3 ГПК се нуждае от допълнително тълкуване, защото се оказва, че въпреки наложен запор върху дяловете и изпратено уведомление за прекратяване участието на длъжника – съдружник, този изпълнителен способ не е завършен, тъй като длъжникът продължава да притежава дяловете от ликвидното имущество. От друга страна ответникът не е изплатил в срока по чл. 517 ал. 3 ГПК сумата, определена по реда на чл. 125 ал. 3 ТЗ, което недобросъвестно е сторил след предявяване на иска.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен конститутивен иск по чл. 517 ал. 3 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението, с което е отхвърлен иска, по съображения, че са налице предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл. 517 ал. 3 ГПК: насочване на принудително изпълнение върху дела на съдружник за задължение на последния към взискателя, наложен запор върху дела на съдружника-длъжник, изявление за прекратяване участието на длъжника – съдружник, връчено на дружеството – ответник от съдебния изпълнител, овластяване след изтичане на 3-месечния срок от връчване на изявлението от съдебния изпълнител на взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството, ако вземането не е удовлетворено. По съображения, че съдружникът-длъжник е платил на взискателя в изпълнителното производство сумата 1 456.52 лв. – припадащата се част на съдружника от имуществото на дружеството, определено по правилата на чл. 125 ал. 3 ТЗ, и дължимата лихва, с което вземането на взискателя е погасено, е потвърдил решението, с което искът по чл. 517 ал. 3 ГПК е отхвърлен.
Доколкото от развитите съображения и оплаквания на жалбоподателя може да се уточни решения по делото релевантен за спора въпрос, същият е: кога настъпва прекратяване на членството на съдружника – длъжник в ответното дружество и затова необходимо ли е вписването на това обстоятелство в Търговския регистър. По този въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С приетото от въззивния съд, че е налице прекратяване членството на съдружника – длъжник в ответното дружество с връчването от съдебния изпълнител на дружеството – ответник на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника – съдружник по чл. 517 ал. 3 ГПК, изтичане на 3 месечния срок, в който не е платено, и с неуважаване довода на ищеца, че за да е налице прекратяване, следвало ответникът да докаже отразено в Търговския регистър прекратяване на участието на съдружника – длъжник в ответното дружество, въпросът е решен в съответствие със съдебната практика. Съгласно чл. 517 ал. 3 ГПК съдебният изпълнител връчва на дружеството – ответник изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника. Законът не обуславя прекратяването на членството на съдружника – длъжник от заличаването на последния в Търговския регистър. Правните последици от връчването на изявлението на взискателя, наложил запор върху дяловете на длъжника – съдружник, за прекратяване на участието му в ответното дружество настъпва извън волята на длъжника – съдружник и на самото дружество. Касае се за обстоятелство, което настъпва обективно и поражда право -прекратително действие спрямо членството на длъжника в ответното дружество от момента на настъпване на съответния юридически факт, а не от момента на отбелязването му в търговския регистър, което може да стане само по инициатива на управителя. Прекратяването настъпва с изтичането на 3-месечния срок от връчване на изявлението за прекратяване на участието на длъжника в ответното дружество и неизплащане на взискателя по изпълнителното дело на припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, и неудовлетворяването на взискателя по друг начин. За да породи действие прекратяването на участието на длъжника – съдружник в ответното дружество, не е необходимо съдружникът да е заличен от регистъра, по който въпрос съдебната практика е трайна и непротиворечива – ВКС е приел в Р.№ 347/04.05.2005 г. по т.д.№ 631/ 2004 г. на ІІ т.о. и в Р.№26/ 09.02.2007 г. по т. д. № 520/2006 г. на І т. о., че прекратяването на участието на съдружника-длъжник в дружеството настъпва със самото връчване от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя, като постановлението на съдебния изпълнител, издадено след изтичане на тримесечния срок от връчване на изявлението, не е относимо към прекратяването на участието на съдружника и не е предпоставка за същото, а е относимо към овластяването на кредитора да предяви иска за прекратяване на търговското дружеството.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, което жалбоподателят не доказва с Р.№ 79/12.07. по т.д.№ 98/2006 г. на БАС, Р. от 01.08.2008 г. по т.д.№ 151/ 2007 г. на ОС-Смолян и Р.№ 35/09.03.2010 г. по гр.д.№ 2/2010 г. на ВтАС, в които е прието, че в тежест на ответника е да докаже прекратяване участието на съдружника – длъжник в дружеството и изплащане на взискателя на частта от имуществото на длъжника, определена по чл. 125 ал. 3 ТЗ, като поддържа, че изводите на въззивния съд са в противен смисъл. Въззивният съд не е приел неправилно, че е налице плащане дела на съдружника -длъжник, без да е доказано да е прекратено членството на последния в ответното дружество. Тъй като прекратяването на членството не изисква отразяване на това обстоятелство в ТР, в съответствие с установената съдебна практика въззивнвият съд е приел, ответникът е доказал изплащане на припадащата се част от имуществото на съдружника-длъжник, определена съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ на взискателя по изпълнителното дело, извършено след прекратяване на участието на съдружника-длъжник в дружеството, което настъпва с връчване на изявлението и неплащане в посочения 3- месечен срок, като ответникът няма задължение да доказва отразяване в ТР на това прекратяване.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 517 ал. 3 ГПК е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване в смисъл, различен от вложения. Както по приложението на посочената разпоредба, така и по приложението на чл. 398б ГПК (отм.), е създадена съдебна практика, и изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разглеждането на въпроса да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви, които предпоставки в случая не са налице.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 311 от 20.11.2012 г. по т.д.№261/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: