1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
С., 07.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 4 001/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място] (в несъстоятелност) срещу разпореждане № 1 155 от 27.05.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. т. д. № 65/2013 г. Със същото се връща подадената от дружеството частна жалба с вх. № 2 747/22.05.2013 г., тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за недопустимост на постъпилата жалба. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното разпореждане е върната подадената частна жалба от [фирма] [населено място] (в несъстоятелност) срещу протоколно определение от 14.05.2013 г. по в. т. д. № 65/2013 г. на ВАпС по съображения, че същата е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея определение не попада в обхвата на определенията, подлежащи на инстанционнен контрол по чл. 274 ГПК.
Обжалваното разпореждане е правилно.
С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законодателят е очертал хипотезите, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно – когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона. С протоколно определение от 14.05.2013 г. по в. т. д. № 65/2013 г. ВАпС е оставил без уважение искането на жалбоподателя за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Това определение няма преграждащ характер и за него не е предвиден инстанционнен контрол. Определенията на съда, които са постановени в хода на производството и за които не е предвидена самостоятелна проверка, се контролират при обжалването на самото решение. Допуснатите при тяхното постановяване нарушения на процесуалния закон представляват обикновенно съществени процесуални нарушения, водещи до обжалване и отмяна на решението. Подадената частна жалба срещу протоколното определение е процесуално недопустима и правилно въззивният съд е върнал същата на подателя й. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 594/19.07.2011 г. по ч. т. д. № 424/2011 г. на ІІ т. о., определение № 460 от 06.06.2012 г. по ч. т. д. № 974/2011 г. на ІІ т.о., определение № 156 от 16.04.2010 г. по ч. гр. д. № 59/2010 г. на ІІ г.о и др.
При тези фактически данни, разпореждане № 1 155 от 27.05.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. т. д. № 65/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1 155 от 27.05.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. т. д. № 65/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: