3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 07.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 914/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма][населено място], срещу определение от 27.10.2009 г. по гр. дело № 2 192/2007 г. на С. апелативен съд, с което на основание чл. 64, ал. 5 от ГПК (отм.) дружеството е осъдено да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 2 414,01 лв., представляваща 2% върху сумата по главницата, за която е осъден по предявените от Агенция за следприватизационен контрол[населено място] искове за неустойка по сключен приватизационен договор, тъй като съдът е пропуснал да присъди такава с решението по въззивното дело.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определението е недопустимо, тъй като съгласно чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) съдът може в срок от 2 месеца след влизане в сила на решението да го измени в частта му за разноските, а в конкретния случай решението на С. е влязло в сила на 04.06.2009 г. – датата на определението на ВКС за недопускане на касационно обжалване, а процесното определение е постановено на 27.10.2010 г., т.е. след изтичане на законния двумесечен срок. Същият моли да бъде отменен атакувания съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – Агенция за следприватизационен контрол не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С решение № 122 от 07.10.2008 г. по гр. д. № 2 192/2007 г. Софийският апелативен съд е отменил частично решение № 119/30.07.2007 г. на ОС[населено място] и на осн. чл. 92 от ЗЗД е осъдил [фирма][населено място] да заплати на АСлПК[населено място] неустойка в размер на 120 730,50 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.03.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 24 774,54 лв. за периода от 01.07.2003 г. до 01.03.2006 г. Срещу постановения съдебен акт дружеството е депозирало касационна жалба, но с определение № 300 от 04.06.2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 107/2009 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Констатирайки пропуска си да присъди дължимата държавна такса за въззивното производство, С. с обжалваното в настоящото производство определение от 27.10.2009 г. е осъдил [фирма][населено място] да заплати държавна такса в размер на 2 414,01 лв., представляваща 2% върху сумата по главницата, за която е осъден по предявените от Агенция за следприватизационен контрол[населено място] искове за неустойка по сключен притавизационен контрол.
Съгласно чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) в срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. Видно от данните по делото, въззивното решение е влязло в сила на 04.06.2009 г., когато с определение на ВКС не е допуснато касационното му обжалване, т. е. решението по материалния спор е влязло в сила. Безспорно е, че обжалваното определение е постановено след изтичане на срока по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.).
В настоящия случай, обаче Софийският апелативен съд не е присъдил разноски по смисъла на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), а е осъдил жалбоподателя да заплати несвоевременно събрана с решението на въззивния съд държавна такса Съгласно чл. 64, ал. 5 ГПК (отм.) когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски. Присъждането на разноски в този случай не е обвързано с двумесечния срок по чл. 192, ал. 4 ГПК, с оглед на което доводите на жалбоподателя, че постановеното определение е недопустимо са неоснователни
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.10.2009 г. на С. апелативен съд, постановено по гр. дело № 2 192/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: