1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр. София, 01.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1658 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] чрез процесуалния им представител адв. С. И. М. срещу определение № 717 от 20.12.2012г. по гр. дело № 1509/2012г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 1968/09.08.2012г. по ч. гр. дело № 3271/2012г. на Великотърновски районен съд, с което е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и М. С. М. от [населено място] в полза на [фирма], [населено място] за заплащане на следните суми: 227 135,54 евро – главница по договор за кредит от 11.09.2007г., анекс № 1/08.04.2010г. и анекс № 2/02.09.2010г., два договора за поръчителство от 08.04.2010г., 6 173,16 евро – редовна лихва от 30.03.2012г. до 07.08.2012г., 5 653,76 евро – санкционираща лихва от 30.03.2012г. до 07.08.2012г., заедно със законната лихва върху главницата от 08.08.2012г. до окончателното изплащане и разноски по делото 9 347,40 лв. за държавна такса и 4 898,70 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По съображения, изложени в частните касационни жалби, се иска отмяна на въззивното определение. В приложените изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са инвокирани доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт В. Г. Я. оспорва частните касационни жалби и поддържа становище за тяхната недопустимост поради необжалваемост на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частните касационни жалби са подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но са процесуално недопустими поради следните съображения:
С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила разпореждане № 1968/09.08.2012г. по ч. гр. дело № 3271/2012г. на Великотърновски районен съд, с което е уважена молбата на [фирма], [населено място] за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и М. С. М. от [населено място] солидарно въз основа на заявление по чл. 417, т. 2 ГПК. Това определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а се отнася до изпълнението на присъденото вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и много други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните касационни жалби на [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу определение № 717 от 20.12.2012г. по гр. дело № 1509/2012г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.