О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
С., 17.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 13/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от ЗК [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. М. Н., срещу определение № 2 864 от 02.10.2012 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 2 766/2012 г. Със същото се оставя без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение от 16.08.2012 г. по гр. д. № 7 392/2012 г. на Районен съд [населено място], с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото, поради неизпълнени указания от страна на ищеца да посочи адреса на ответника по предявения иск.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваното определение е въззивно и с него оставена без уважение частната жалба на дружеството против прекратително определение на Районен съд [населено място], но цената на иска е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол. Обжалвано е определение на РС [населено място], с което е върната исковата молба на ЗК [фирма] [населено място] и е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на констатирани нередовности на същата. Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 274, ал. 1 КЗ, предявен като частичен за сумата от 6 000 лв., представляваща част от платено обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 489 лв., както е посочил самият ищец в молбата си от 18.06.2012 г. – л. 58 от делото.
По изложените съображения частната касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Затова съдът не следва да се произнася и по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на ЗК [фирма] [населено място] срещу определение № 2 864 от 02.10.2012 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 2 766/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: