1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр. София, 05.08.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1007 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Д. В. У. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. С. срещу решение № 118 от 19.07.2012г. по в. т. дело № 347/2012г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 175 от 29.02.2012г. по гр. дело № 2508/2011г. на Районен съд Шумен, с което е признато за установено, че Д. В. У. от [населено място] дължи на [фирма], [населено място] сумата 15 241 щатски долара, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 26.10.2008г. с падеж 20.12.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в заповедното производство – 21.12.2010г. до окончателното заплащане на сумата, и ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 966,39 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писменото изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
1. „Следва ли въззивният съд на основание чл. 12 ГПК да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона; съставлява ли процесуално нарушение на закона едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора, при постановяване на съдебното решение и допустимо ли е съдът да основава решаващите си правни изводи на предположения, вместо на доказателствата по делото?“
2. „Трябва ли съдът да изследва наличието на каузални отношения между ищеца и ответника по иска във връзка с процесния запис на заповед и липсата на доказана връзка между менителничното и каузалното правоотношение води ли до липса на доказано основание за издаване на процесния запис на заповед, респективно до недоказаност и неоснователност на иска?“
3. „При липса на надлежни, неоспорими и убедителни доказателства за наличието на гаранционна сделка, по която ответникът се е задължил като гарант и за предаване от ищеца на ответника на стоково-материални ценности по вид, количество и единична цена на всеки артикул и при липса на данни за осчетоводяване на предаване на такива стоки между ищеца и третото лице – ТД, което представлява ответника, може ли да се направи обоснован извод за връзка между издадения запис на заповед и твърдяното предаване на стоки и поемане на гарантно задължение, както и за наличие на …“.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Х. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като формулираните от касатора въпроси нямат характер на материалноправни, респективно процесуалноправни по смисъла на цитираната правна норма, а за установяването на каузална връзка между задължението на ответника по записа на заповед и фактическите отношения между страните по спора са събрани и анализирани всички доказателства. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че ответникът дължи на ищеца сумата 15 241 щатски долара по издадения на 26.10.2008г. запис на заповед. Неоснователността на абсолютното възражение на ответника по иска за неистинност /неавтентичност/ на процесния запис на заповед поради това, че не е подписан от него, е аргументирана с недоказването му, като съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК.
По отношение на възражението на ответника по иска за липса на каузално правоотношение въззивната инстанция въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е установила наличието на соченото от ищеца облигационно отношение между търговците и предаването на обувки на стойност, равна на сумата, за която е издаден процесният запис на заповед. Поради това и предвид установената практика между страните и участието на ответника в управлението и собствеността на търговеца – контрагент на ищеца решаващият съдебен състав е направил извод, че процесният запис на заповед е подписан с оглед обезпечаване вземането на контрагента му по предадените стоки.
Основателността на иска е аргументирана и с извънсъдебното признание на дълга с подписването при предявяването за плащане на ценната книга на 20.12.2008г.
Въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Първият процесуалноправен въпрос, посочен от касатора, е релевантен за спора и е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС /решение № 57/02.03.2011г. по гр. д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 34/22.02.2012г. по гр. д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 37/29.03.2012г. по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 536/19.12.2012г. по гр. д. № 89/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., посочените от касатора решения и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и Постановление № 7/27.12.1965г., Пленум на ВС и Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС/, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. Посоченият процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с посочената задължителна за съдилищата практика на ВКС, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая въззивният съд е решил делото като е съобразил разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, съобразно предоставената му с разпоредбата на чл. 272 ГПК възможност е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и в същото време е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните доказателства, както и релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, спазвайки постоянната практика на ВКС.
По въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал между страните спор относно каузалното правоотношение трябва да се изследва основанието, на което е издаден менителничният ефект, какво вземане обезпечава, като кредиторът следва да докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден менителничният ефект, а длъжникът да докаже погасяване на задължението по каузалното правоотношение. В производството по чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално правоотношение, само ако длъжникът изложи конкретни факти и възражения във връзка с наличието/липсата на каузално правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед. Съдът е длъжен да изследва наличието на връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение само в хипотезата на възникнал между страните спор по този въпрос. В този смисъл са решение № 5/02.02.2012г. по т. дело № 75/2011г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 149/05.11.2010г. по т. дело № 49/2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение № 108/22.07.2011г. по т. дело № 813/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение и други. В конкретния случай ответникът /касатор в производството пред ВКС/ в депозирания отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК и възражението срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК не е изложил конкретни твърдения и възражения във връзка с каузално правоотношение, не е посочил защо е подписал записа на заповед, поради което съдът не е бил длъжен да изследва съществуване на каузално отношение и връзката му със записа на заповед. Независимо от това, с оглед посоченото от ищеца каузално правоотношение, въззивната инстанция е установила причината за издаване на записа на заповед и като е приела, че записът на заповед обезпечава плащане на задължението по конкретно каузално правоотношение, не разрешила посочения правен въпрос в противоречие с постоянната практиката на ВКС.
Твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице поради наличието на постоянна практика на ВКС, която не е нарушена.
Въпросът „липсата на доказана връзка между менителничното и каузалното правоотношение води ли до липса на доказано основание за издаване на процесния запис на заповед, респективно до недоказаност и неоснователност на иска“ не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, тъй като решаващият съдебен състав на Шуменски окръжен съд е приел, че е налице връзка между установеното каузално правоотношение и издадения от ответника по иска запис на заповед. Дали от обсъдените от въззивния съд доказателства се установява друга фактическа обстановка е въпрос, който е относим към правилността на решението, като преценката за спазване на правилата на логическото мислене не може да се извърши в настоящото производство, а е предмет на проверка на обосноваността, репективно необосноваността на въззивния съдебен акт.
Последният, посочен от касатора въпрос, е относим към предмета на делото и е свързан с правилността на въззивното решение, а отговорът му е обусловен от доказателствата по делото. Дали са налице или липсват „надлежни, неоспорими и убедителни доказателства за наличието на гаранционна сделка, по която ответникът се е задължил като гарант и за предаване от ищеца на ответника на стоково-материални ценности по вид, количество и единична цена на всеки артикул“ това е въпрос, конкретен за делото и оплакването за неправилното му решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалванепо чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът „дали при липса на данни за осчетоводяване на предаване на стоките между ищеца и третото лице – ТД, което представлява ответника, може да се направи обоснован извод за връзка между издадения запис на заповед и твърдяното предаване на стоки и поемане на гарантно задължение“ не е релевантен за спора, тъй като въззивният съд съд е направил извод за връзка между установеното по делото каузално правоотношение и процесния запис на заповед въз основа на всички доказателства по делото, а не единствено на базата на счетоводствата на страните.
Поради това, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118 от 19.07.2012г. по в. т. дело № 347/2012г. на Шуменски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.