2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
С., 11.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 785/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба от [фирма][населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма][населено място], договорно организирани в дружество по ЗЗД „С. териториални кадастри”, срещу определение № 810 от 12.06.2009 г. на С. апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 177/2009 г. Със същото се оставя без разглеждане частната им жалба, подадена срещу определение от 27.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 2 318/2009 г., с което е оставено без разглеждане искането им по раздел ІV от допълнителната искова молба.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. Приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частна жалба Министерство на околната среда и водите[населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като провери данните по делото намира, че подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр. д. № 2 318/2008 г. пред С. градски съд е образувано по искова молба от [фирма][населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма][населено място], договорно организирани в дружество по ЗЗД „С. териториални кадастри” срещу Министерство на околната среда и водите[населено място]. Ищците са образували гражданско дружество с договор за съвместна дейност, с цел участие в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Заснемане на географските координати на водоземните съоражения за питейно – битово водоснабдяване и на пояс І на санитарно охранителните им зони”. С договор № 517/27.08.2007 г. ответникът (възложител) им е възложил обществената поръчка, чийто първи етап е изпълнен и платен. На 04.11.2007 г. възложителят е превел авансово плащане за втория етап в размер на 127 283,80 лв. Общата цена на реално извършената работа е 518 844 лв., която е приета от ответника, но не е последвало плащане на остатъка. С исковата молба ищците претендират заплащане на остатъка от възнаграждението в размер на 390 481,20 лв., предявен като частичен иск за 100 000 лв. и неустойка в размер на 129 189 лв., предявен като частичен за 50 000 лв. за неизплащане на цената по т. 11 от договора.
С разпореждане на съда от 26.05.2010 г. исковата молба е оставена без движение, за да се уточнят отделните вземания за всеки ищец в рамките на общите суми, както и да се представят удостоверения за актуално състояние за проверка на представителната власт. С молба от 10.06.2008 г. ищците уточняват, че вземането е на обединението, въпреки че не е юридическо лице, а сдружение по ЗЗД и няма разделна отговорност. В същата е посочен размера на сумите, които „всеки един от ищците евентуално претендира разделно своите вземания”, въпреки че авансът е изплатен общо на всички. Ответникът е оспорил предявените искове, като е навел доводи за нищожност на договора на възлагане на обществената поръчка.
В т. ІV от отговора (допълнителна искова молба) ищците предявяват в съотношение на евентуалност с първоначално заявените суми и иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, като подробно са посочени и сумите, които претендират разделно всеки един от тях. С определение от 27.02.2010 г. СГС е оставил без разглеждане искането им по т. ІV от молбата, тъй като по съществото е предявяване на нов иск, което може да бъде направено с отделна искова молба. Този съдебен акт е обжалван с частна жалба пред С., който я оставя без разглеждане по съображения, че определението на СГС няма преграждащ характер по отношение на първоначално предявените искове и с молбата си ищците не правят изменение на исковете, а предявяват съвсем нови претенции – чл. 59 ЗЗД, т. е. променя се едновременно и основанието и петитума и се претендират различни по размер суми.
Определението е правилно.
По своята същност изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на предмета или на страните по висящ процес, при което процесуалните действия, извършени по първоначално предявения иск, запазват силата си и спрямо новия предмет или новата страна. Недопустимо е обаче едновременно изменение на основанието и на петитума, тъй като това би довело до предявяването на съвсем нов предмет на делото, нямащ нищо общо с първоначалния иск.
В настоящия случай, ищците предявяват в съотношение на евентуалност претендираните от тях вземания за цена за изпълнена работа и на основание неоснователно обогатяване, с оглед твърденията на ответника за начална невъзможност за изпълнение. В действителност това представлява предявяването на нов иск, тъй като се изменя едновременно и петутима и основанието на първоначалния иск, което е недопустимо. Освен това, посочените от ищците суми се различат от заявените такива по исковете за неплатено договорно възнаграждение и неустойка. В този смисъл правилни се явяват и направените от С., че ищците предявяват нови искове, които не съставляват изменение на първоначално заявените.
С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законодателят е очертал хипотезите, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно – когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона. В настоящия случай, определението на СГС, с което е отказал да приеме за разглеждане претенцията по чл. 59 ЗЗД съвместно с първоначално предявените искове не попада в посочените категории. Отказът на първоинстанционния съд не прегражда производството по отношение на първоначално заявените искове и не е предвидена възможност преценката на съда да подлежи на контрол по реда на чл. 274 и сл. ГПК. В този смисъл правилни са изводите на въззивния съд, че подадената частна жалба в тази й част е процесуално недопустима.
По изложените съображения, обжалваното определение на С. апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 810 от 12.06.2009 г. на С. апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 177/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: