5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр. София, 06.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1060 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Б. В. срещу решение № 664 от 28.04.2011г. по гр. дело № 163/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което след отмяна на решение № 4844/29.10.2010г. по гр. дело № 6038/2009г. ответникът ЗК [фирма], [населено място] е осъден да заплати на И. Д. Д. и П. Д. Д., двамата от [населено място] на всеки един от тях по 40 000 лв. – обезщетение за претърпени вреди от смъртта на баща им Д. П. Д., настъпила на 03.10.2005г. вследствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 03.10.2005г., заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на иска – 27.06.2008г. до окончателното заплащане, а по сметка на Софийски апелативен съд сумата 4 800 лв. – държавна такса /предвид определението за поправка на очевидна фактическа грешка/, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното плащане, както и сумата 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не бъде изпълнено доброволно.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на предявения иск, тъй като е предявен като граждански иск в наказателното производство, евентуално неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1/ относно наличието на правен интерес от сключване на застрахователния договор и предявяване на иск срещу застрахователя, когато е уважен граждански иск, предявен срещу делинквента в наказателното производство – противоречие с решение № 82/07.07.2009г. по т. дело № 28/2009г. на ВКС, ТК, Първо отделение; 2/ въпрос относно кръга на задължените лица по издаден изпълнителен титул; 3/ притежава ли делинквентът качеството упълномощен водач по смисъла на чл. 267, ал. 2 КЗ.
Ответниците И. Д. Д. и П. Д. Д., двамата от [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че Р. И. Р., управлявайки на 03.10.2005г. около 20.30ч. в [населено място] в пияно състояние лек автомобил „БМВ”, модел „525 Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован в ЗК [фирма] за риск „гражданска отговорност“ за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2005г., причинил по непредпазливост ПТП и смърт на наследодателя на ищците Д. П. Д.. С влязла в сила присъда Р. Р. е признат за виновен за посоченото престъпление и предявените от И. Д. Д. и П. Д. Д. – наследници на Д. Д. граждански искове в наказателното производство са уважени, като Р. Р. е осъден да им плати по 40 000 лв. на всеки един от тях – обезщетение за причинени неимуществени вреди, за които суми са издадени изпълнителни листа и е образувано изпълнително дело № 51/2011г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Габрово.
Решаващият съдебен състав е приел за неоснователно възражението на ответното дружество за недопустимост на предявените искове поради уважаването им в наказателното производство, като е изложил съображения, че ищците разполагат с материалноправни претенции за претърпените от тях неимуществени вреди, както срещу прекия причинител, така и срещу застрахователя. Според въззивната инстанция ищците имат право да искат заплащане на обезщетение от двете задължени лица, но извършеното от едното от тях плащане ще погаси задължението и на другото лице. Материалноправният закон не предвижда като начин за погасяване на материалното правоотношение в случаите на няколко задължени лица предявяването на претенцията само спрямо едно от тях. За да се погасят задълженията на делинквента и на застрахователя за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди трябва да бъде извършено плащане на дължимото обезщетение. Въззивният съд е констатирал, че по образуваното изпълнително дело няма събрани суми и не са извършвани плащания, поради което е направил извод, че няма пречка за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за причинените на ищците неимуществени вреди.
Възражението на ответника по иска за недължимост на сумата поради липса на данни, че Р. И. Р. е упълномощен водач, е прието за неоснователно. Изложени са съображения, че не се изисква специална форма за упълномощаването да се управлява автомобил, а е достатъчно само предаването на ключовете. Като е обсъдил събраните писмени доказателства, взел е предвид, че ключът на автомобила се е намирал в делинквента и е отчел липсата на повдигнато срещу него обвинение за противозаконно отнемане на автомобила, както и работата на делинквента като „шофьор – пласьор“ в [фирма], [населено място] /понастоящем [фирма]/, чийто едноличен собственик на капитала е И. И. Б., въззивният съд е направил извод, че Р. И. Р. е упълномощен от собственика И. И. Б. да управлява автомобила.
Преценявайки характера и степента на претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на баща им, периода, през който същите ще бъдат търпени, решаващият съдебен състав съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД е определил обезщетение в размер по 40 000 лв. на всеки от ищците.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. С оглед инвокираните от касатора доводи и данните по делото релевантните за спора правни въпроси се отнасят до допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД в наказателното производство, и упълномощаването на водача на лекия автомобил, причинил ПТП. По отношение на релевантните за спора правни въпроси не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С Тълкувателно решение № 2/2010г. от 06.06.2012г. по тълк. дело № 1/2010г. на ВКС, ОСТК е прието, че при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ, съответно по чл.226, ал.1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. Като е приел, че предявените искове от ищците срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са допустими, въпреки осъждането на прекия причинител с влязлата в сила присъда по предявения граждански иск в наказателното производство, въззивният съд е разрешил релевантния процесуалноправен въпрос в съответствие със задължителната практика на ВКС.
Материалноправният въпрос относно упълномощаването на водача на лекия автомобил, причинил ПТП, също е решен в унисон с постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен характер за съдилищата в Република България по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – решение № 13/01.03.2010 г. по т. д. № 481/2009г. на ВКС, I TO, решение № 161/13.10.2009 г. по т. д. № 198/2009г. на ВКС, IІ TO, решение № 137/03.11.2009 г. по т. д. № 350/2009г. на ВКС, I TO, решение № 156/25.01.2010 г. по т. д. № 393/2009г. на ВКС, I TO, решение № 148/24.11.2009 г. по т. д. № 167/2009г. на ВКС, I TO, решение № 139/07.10.2009 г. по т. д. № 405/2009г. на ВКС, IІ TO, решение № 113/01.10.2009 г. по т. д. № 227/2009г. на ВКС, I TO, решение № 22/01.04.2009 г. по т. д. № 328/2008г. на ВКС, IІ TO, решение № 62/03.05.2010 г. по т. д. № 777/2009г. на ВКС, I TO, решение № 122/25.10.2010 г. по т. д. № 1057/2009г. на ВКС, I TO и други. Върховният касационен съд последователно приема, че не е необходимо винаги упълномощаването на водача за управление на автомобила да е изрично и че то може да бъде извършено и с конклудентни действия, каквито представляват фактическото предоставяне на регистрационния талон, респективно ключовете на автомобила, а също и предоставянето на застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“. В случая въззивният съд в съотвествие с формираната постоянна практика на ВКС е приел, че не се изисква специална форма за упълномощаването да се управлява автомобил, а е достатъчно предаването на ключовете, и с оглед събраните доказателства, предвид намиращия се ключ в делинквента, работата му в дружеството на собственика на автомобила като „шофьор – пласьор“ и липсата на повдигнато срещу делинквента обвинение за противозаконно отнемане на автомобила, е направил извод, че същият е бил упълномощен водач на автомобила по време на причиняване на процесното ПТП.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 664 от 28.04.2011г. по гр. дело № 163/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: